По настояване на Дружеството за защита на Родопите, а впоследствие и с участието на Общинска администрация, се състоя необичайно честване на Деня на народните будители пред паметния монумент, издигнат в тяхна чест и прослава на мястото, където е било първото класно училище в Западните Родопи. В това училище, непосредствено след Освобождението, взризно избуява стремежът на освободените българи - християни и мохамедани, за повече просвета и знания, за възкресяване на българската национална свяст. В него, с малки изключения, са учителствали всички будители на нашия край. С право то може да се нарече училище-будител, духовен център на Чепинско. То е било построено на мястото на стария християнски храм “Свети Атанасий”, разрушен от поробителите по време на насилственото помохамеданчване. Ежегодно тук на Атанасовден в присъствието на ученици, учители и населението са правени водосвети. По ръководството и личното участие на учителите на малката училищна сцена са поставяни първите пиеси в Западните Родопи, очаквани с интерес от хората. Пак под ръководството на учителите са организирани народни тържества. Спомням си как директорите произнасяха пламенни патриотични слова за това, че въпреки трагичната ни историческа съдба, България я има.
Но за повода за написване на тези редове: на предложението ни за честване на Деня на народните будители от Общинска администрация бе отговорено, че заради учителската стачка не са сигурни дали това ще стане. А от ръководството на каменското училище бе заявено, че никой не може да задължи учители и ученици да присъстват на тържеството, тъй като било почивен ден, а освен това били в стачка. Каза се, че ще се стремят да изпратят само представителна група.
За стачката: чест е за българското учителство, в това число и за велинградското, че участва активно в нея. Учителите защитиха своята професия и човешко достойнство. В тази връзка бе даден урок на цялата нация. Направено бе сериозно предупреждение на управляващите и на създаващата се “политическа класа” за трагичното състояние на българската наука и образование и за деградацията на българския национален дух. Такава масова и продължителна стачка на просветните работници нашата история не познава. Макар и с нежелание, правителството сигурно ще предприеме някакви мерки - в противен случай трябва да си отива. Не може учителите да бъдат поставени в мизерстващо състояние, а просветното дело - последна грижа на държавата.
Друг е въпросът, че към стачката от обществеността бе изразено освен одобрение и известна критичност и въздържаност. В общественото мнение трябва всички да се вслушваме, защото има известно основание.
Вече е факт, че заради стачката велинградското учителство отказа да участва в честването на Деня на народните будители. Изключение прави само колективът на ОУ “Неофит Рилски” в Чепино, с което заслужава обществено признание. Учудващо!!! Нали заради тяхното дело, на което е обърнат гръб, те стачкуват! Учителското участие в тържеството безспорно щеше да даде по-голям ефект на стачката. Не се нуждае от коментар позицията, че никой не може да задължи учители и ученици да присъстват. Нима е необходимо задължаване?! Първи ноември не е ден за почивка, а ден за почитане делото, на което учителите служат. Това им поведение говори красноречиво за големите дефекти в българското образование. И двете страни трябва да търсят своето място за това му състояние.
Нека припомним народната поговорка “Заради Ивана да не намразим и Свети Ивана”.
Георги Пашов, председател на Дружество за защита на Родопите
За стачката, будителите и нещо друго
