На 3 ноември 1977 г. в 4 часа и 23 минути сутринта разтърсване на земята извади от съня им велинградчани. Земетресението с магнитуд 5.3 разбуди и жителите на Дорково, Костандово, Ракитово, засегна ж.п. гарите Костандово, Долене и Цепина и други 20-тина селища в близост. С настъпване на утрото стопаните откриха, че къщите им се нуждаят от „закърпване” – на коя само мазилка или нещо около стълбището, повечето бяха с повредени комини. А идваше зима с необитаеми 375 къщи в района и 280, обявени като опасни за обитаване, с изискващи ремонт в различна степен 14 производствени предприятия и 157 обществени сгради. При това трусове продължаваха да се усещат. И никой, дори ние експертите от Българска академия на науките (БАН), пристигнали с апаратура, не можехме да кажем докога ще се тресе земята и следващ трус няма ли да предизвика нови повреди. Тогава в продължение на 5 месеца там бяха регистрирани над 500 земетресения. По-силните сред тях допринасяха за увеличаване на щетите. Такова „изобилие” от сеизмични събития има при недълбоки земетръсни огнища, а велинградското беше активирано едва до дълбочина 10-15 км под земната повърхност. През онези дни регистрациите в епицентъра, за които Геофизичният институт на БАН дължи признателност на велинградчаните инж. Васил Бучков и техника Васил Теофилов, обслужвали сеизмографите в двете станции месеци наред без заплащане, служеха за ежедневно информиране на правителствената комисия за бедствия и на велинградския щаб на Гражданска отбрана. Щабът във Велинград използваше заключенията на експертите от сеизмологичната регистрация и от теренните наблюдения при вземане на решения. В дните на земетресенията “сърцето и главата” на реда във Велинград бяха в Градския съвет. Стегнати, в униформи, упорито и всеотдайно работеха кметът Георги Шуманов, секретарят Георги Колев, майор Чернев, Филип Устабашиев, Иван Лазаров, Лиляна Цветанова, Георги Аврамов, Васил Палигоров и още редица други. Денонощия наред те нямаха лични права. Двадесет и четири часа в денонощието градският щаб на Гражданска отбрана се грижеше за съгражданите си. Ежедневно Щабът оповестяваше за своята дейност, за предприети възстановителни мерки и изучаваше обстановката до детайли. Вечер ръководителите спираха при запалените огньове, разговаряха с угрижените земляци, разпръскваха слухове, повдигаха духа. Такава беше обстановката в града през ноември 1977 г.
Днес, 30 години по-късно, земетресенията, които отбелязваме, са назад. И те не са нито първите, нито последните. Районът е предразположен към земетресения: 1903-1905, 1928, 1962, 1977 година са години със земетресения, породени от локални земни движения. Последно локално земетресение, усетено слабо в района, стана на 10 май 2004 г. А колко още сътресения са причинени от по-далечни източници – Вранча в Румъния (1940, 1977, 1986, 1990), Мраморноморски регион в Турция (1912, 1953, 1999), както и от земетресения в страната… И тъй като сеизмотектонските процеси в района на Чепинската долина не са затихнали и други земетресения са напред, смятаме, че ще бъдем полезни с някои простички правила на поведение в земетръсни райони. * Да се елиминират рисковете в дома и на работното си място чрез:
- обезопасяване на местата за най-продължителен престой (маса за хранене, легло за отдих и нощувка, бюро за компютърно оборудване, кът около телевизора или музикален шкаф, място за приготвяне на храна, работно място у дома или в офис) – да няма условия за падане на предмети, застрашаващи живота, както и местонахождението им да е минимално рисково – отдалечено от прозорци и външни стени;
- здраво захващане към стените на бюфети, библиотеки, други високи мебели, оборудване опасно при повреда като бойлери и др.;
- осигуряване на относително безопасно подреждане на тежки и обемисти предмети (куфари, сандъци, TV и DVD оборудване) чрез разполагането им по най-долните рафтове на шкафове и етажерки;
- предотвратяване на отваряне (запъване) на врати на шкафове и помещения, особено с лесно запалими материали и химикали, чрез здрави резета или ключалки;
- трениране на бързо прекъсване на приток към жилището на газ (опасност от пожари), вода (опасност от наводняване);
Сред мерките за посрещане на земетресение е готовността за бързо изнасяне на пакет за медицинска първа помощ, опакована храна и прясна вода, транзисторен радиоприемник, фенер и други вещи от първа необходимост (документи, облекло и т.н.).
* По време на земетресение – в зависимост от мястото, където ни е заварил трусът: Под открито небе – трябва да застанем далеч от сгради, тръбопроводи, електропроводи и дървета;
В превозно средство – да го спрем в най-близкото място далеч от сгради, тръбопроводи, електропроводи и дървета; да не излизаме на открито, докато трае земетресението;
В сграда:
- Да се скрием от падащи предмети, откъртена мазилка и др. – под стабилно бюро, маса, пейка, или до вътрешна стена, или под гредата в отвор на врата;
- Да се отдалечим от стъкла, прозорци, външни стени и врати, изобщо от всяко нещо, което би могло да падне;
- Ако земетресението ни разбуди в леглото, добре е да останем в него, покривайки главата си с възглавница. Ако над леглото има рафтове с потенциално падащи предмети, картини, огледало, трябва бързо да се отместим от тях; - Да останем вътре в помещението, докато спре тръскането входът на сградата е рисково място при сътресение;
- Преди да напуснем жилището или работното място, трябва да прекъснем притока на газ, вода и да изключим електричеството; следващи трусове могат да създадат условия за пожари и/или наводняване;
- Не бива да използваме асансьори. Ако се окажем сред отломки – да не се мъчим да се отместим или освободим от нападалите късове мазилка и зидария (опасност от срутване), да не се опитваме да си светнем с кибрит или запалка (опасност от пожар), да покрием устата си с платно (дреха, кърпа) за обезопасяване при вдишване; за да ни открият спасителите, трябва да почукваме по тръба или стена, да използваме свирка или, в краен случай, да викаме за помощ.
Все още човечеството не е намерило еднозначна система от показатели, които биха отговорили успешно на въпроса “Къде, кога и колко ще е силно предстоящото земетресение?”. Затова ни остават две възможности: ефективни реакции преди и по време на земетресение, спазвайки набелязаните правила, и стриктно спазване на нормите за строителство в земетръсните райони, т.е. противоземетръсно осигуряване на сградите и съоръженията в райони с очаквани въздействия от седма и по-висока сеизмична степен.
Старши научни сътрудници в БАН: Румяна Главчева, сеизмолог и Петър Петров, инж. геолог - участници в теренните проучвания, консултации и регистрацията на земетресенията във Велинград през ноември 1977 г.