ТЕМПО КОМЕНТАР: Докога ще се поругават паметници, а общината ще бездейства?

Публикувано на 20 Nov 2007 08:58

В четвъртък, 15 ноември, добре познатата на велинградчани статуята на В. Минеков в градинката пред общината, осъмна на земята. В мократа от дъжда земя ясно личаха следите от човешки стъпки, свидетелстващи, че 2-3 души са били в градинката и са вложили доста усилия, за да бутнат тежката статуя. Дали са били пияни и дрогирани, дали са били млади или стари, дали са искали да я откраднат или просто това им е разбирането за забавление? Всъщност чу се и друго предположение: че поредната вандалска проява не е дело на хулигани, а е умишлено предизвикателство и мястото пред общината съвсем не е случайно избрано. Редно е в тази поредица от въпроси да се запитаме и как е възможно такова нещо да се случи в самия център на града, на най-осветеното от всички посоки място и при положение, че в общината има денонощна охрана, а полицейската патрулка точно тук минава често-често.
Това са все важни въпроси за “организационната” страна на случилото се. Трябва да се вгледаме обаче и в друга посока. Защо общината не стори всичко по силите си, за да може още същия ден статуята да заеме полагащото й се място? Та по този начин велинградчани да видят, че някой си върши работата и че има кой да се противопостави на вандалите. Още повече, че в петък, 16 ноември, бе церемонията по встъпване в длъжност на новия кмет Иван Лебанов и беше редно общинарите поне да си подредят собствения двор!
Най-печалното е, че съдбата на тази статуята изобщо не е изолиран случай във Велинград. Да си спомним: първо през 1995 г. статуите на Самуиловите воини бяха захвърлени на бунището в двора на рушащия се Културен дом. Понататъшната им участ напомня криминален роман: предадени уж за съхранение, се оказа, че са продадени като отпаъдци. После вандали съсипаха статуята на Никола Бандаков и оттогава постаменът си стои празен като знак за отношението ни към миналото и към историческата памет. През 2004 г. бе направен опит да бъде открадната другата статуя на В. Минеков, разположена в градинката откъм задния вход на общината. Вместо да я укрепи, общината предпочете да я забута да събира прах и да служи като поставка за пепелници в един ъгъл във фоайето на сградата. Колко пъти бяха бутани мраморните колонки пред паметника на героите от Балканската война пред църквата в Лъджене?! Последният такъв случай е от тазгодишния Великден, когато “вярващи” си бяха направили допълнителен екшън към църковната служба. А в какво е превърнат паметникът-костница на героите от Съпротивата - в тоалетна, в стена за нецензурни надписи?! Разруха сполетя и паметникът на гроба на Вела Пеева - отново знак за отношението ни дори към символите на нашия град. За същото отношение свидетелства и състоянието на мраморната женска фигура пред извор 11 в парка на Вельова баня. Да не отваряме голямата тема за съсипаните паметници на архитектурата и културата във Велинград! Кой е виновен? Има конкретни виновници: тези, които са бутнали, откраднали, разрушили, осквернили. Тях никой не ги хваща или ако ги хванат, не ги наказват, което през годините е постоянно доказателство за липсата на държава и деморализира цялото ни общество. Има и други виновници: общината, обществените организации, комисии и културтрегери, които обичайно са много силни в приказките и точно толкова слаби в делата. И когато продължилото с години бездействие от страна на тези институции “възпитава”, то нека не се чудим как сме я докарали дотук при вида на поредното посегателство върху културен обект. Крайно време е да не се разчита само на сърцати велинградчани - има такива и те наистина помагат за опазването на същестуващите паметници и за създаването на нови. Крайно време е общината да си влезе в ролята: да върне статуите на В. Минеков по местата им, да намери нужните пари за възстановяване паметника на Н. Бандаков, да спре оскверняването на паметника-костница на Съпротивата, да върне красотата на статуята в парка на Вельова баня, да следи стриктно за изпълнение на договорите за опазване на паметниците, да стори така, щото да не се бутнат и префасонират и последните останали архитектурни паметници на културата. Крайно време е и надеждата е новата общинска управа да демонстрира воля да оправя грешките на предишните.

Скандално събрание на читалището в Чепино

24 Mar 2026 08:17

Редовното отчетно-изборно събрание на 20 март 2026 г. ще влезе във вече над 120-годишната история на Образцово народно читалище „Св. св. Кирил и Методий-1905“. Влизането в историят...