На 5 февруари 2008 г. се навършват 60 години от обнародването в Държавен вестник на 4-то постановление на Министерския съвет. С него трите села от Пазарджишка околия Лъджене, Каменица и Чепино се заличават от списъка на населените места в България и се обединяват в едно селище, което се провъзгласява за град под името Велинград.
Това бе началото. Неизбежно като раждането на дете.
Няколко са жалоните, определящи пътя на обединението: географската близост, общият поминък и еднаквите икономически условия на трите селища, както и традицията за общи културни и обществени изяви, създадена още преди Освобождението.
Още от 1934 г. село Лъджене става център на така наречените сборни общини, създадени от правителството на Кимон Георгиев. За две години трите селища се ръководят от общ кмет - Йосиф Шнитер, но запазват своята самостоятелност.
10 години по-късно, през лятото на 1947 г., инициативата за едно вече истинско обединение се подема от Тодор Ямаков, кмет на село Каменица. Той е дългогодишен учител и читалищен деятел, уважаван общественик и политик, талантлив оратор. С много такт, дипломатичност и упорство успява да преодолее местния сепаратизъм и да канализира в едно русло ентусиазма на хората в първите следвоенни години. Започнатите обекти по благоустрояването - централният булевард “Съединение”, оранжериите, районната болница налагали пълна мобилизация и по-координирани действия на ръководството на трите селища.
На едно от заседанията на партийното бюро на каменската партийна организация Тодор Ямаков аргументирано защитава идеята си за обединение, като очертава перспективите за развитие на бъдещия град и предлага имената Велино или Велинград в памет на Вела Пеева. Три години след жестоката й смърт твърдостта и героизмът на Вела се възраждат чрез новия град.
Предложението за новия град и неговото име започва да се дискутира в трите села. Отчитали се перспективите на едно обединение: бърз икономически подем, развитие на курортното дело, изграждане на бъдещия град като първостепенен национален курорт и новото самочувствие на граждани.
Проблемът не бил в обединението, подкрепяне от мнозинството от населението, а в името. Предложенията били много и най-различни, но в крайна сметка се оформили три: Чепино по името на Чепинската долина, Лъджене като централното селище и Велинград.
През януари 1948 г. се провеждат заключителните събрания в трите села, на които единодушно се приема обединението и надделява предложението на Тодор Ямаков за името на града - Велинград.
Решенията на тези събрания заедно с молба с подписите на жителите на трите села са внесени за разглеждане в Министерския съвет. На 28 януари 1948 г. на заседание на МС е прието 4-то постановление, с което се узаконява раждането на един нов град на картата на България - Велинград.
На 11 февруари на първото общоградско тържествено събрание в читалище “Отец Паисий” присъстват Добри Терпешев, член на Политбюро на БКП и близки на Вела Пеева. В 3-часова реч Добри Терпешев поздравява велинградчани и им пожелава успехи в изграждането на най-младия град на републиката.
През април 1948 г. започва работата на първия велинградски Народен съвет в състав: Тодор Ямаков - председател, Недко Цанов - платен подпредседател, Димитър Кадинов - неплатен подпредседател и членове Мойсей Праматаров, Иван Дивизиев, Елена Попова и Васил Гилин.
Това бе началото! Днес, 60 години по-късно, Велинград е благословен и вечен!
Снежана Велева, директор на Исторически музей Велинград
Роди се нов град
