Маргарита Узунова, директор на ЦДГ ”Детски рай”:
Начин да събудим истинските ценности
Участието в благотворителни инициативи дава възможност децата да се почувстват съпричастни към един или друг проблем и в този смисъл да развият у себе си една ценностна система, в основата на която са качества като съпричасност, доброта и състрадателност. Всички тези позабравени ценности могат да бъдат провокирани или по-скоро събудени и у родителите, за да може те от своя страна да ги предадат на децата си. Защото формирането на ценностна система у едно дете е много важен момент в неговото развитие. Сега съществува една празнота в обучението на младото поколение. Заради това и подобни благотворителни и акции като „Великолепната шесторка”, в която се включиха възпитаници, родители и персонал от детска градина „Детски рай”, дават една възможност децата да влязат в ролята на възрастни и да подражават на възрастните като помагат. А като виждат своите родители и преподаватели, че те също помогат, получават пример от тях. Важно е да има партньорство между родители и преподаватели - те са най-важните хора в живота на малкия човек. Разбира се, самите благотворителни кампании трябва да са максимално ясни и прозрачни и при набирането, и при усвояването на парите. През последните години с благотворителността на българина се правят опити за злоупотреби, но въпреки всичко той винаги е готов да помога. Ако сега възпитаме децата си в духа на благотворителността, съпричасността, разбирането и уважението към различните, готовността да се помага, то след време със сигурност ще избегнем злобата, стреса, насилието и агресията, която проявяват в училище по-големите момичета и момчета. Участието в благотворителни акции е начин да събудим и възобновим истинските ценности, защото чрез добри дела ние можем да бъдем пример за децатата си, а в същото време и те могат да бъдат пример за нас, възрастните.
Асен Попов, производител на мебели:
Трябва да изискваме държавата да си
изпълнява задълженията Подкрепям благотворителни инициативи и винаги пращам SMS. Дори гледах с удоволствие и последната такава акция “Великолепната шесторка”. Изпратих SMS и съм доволен, че много хора също са го направили. Това показва, че българите сме добри и искаме да помагаме. Дотук виждам хубавата страна. При подобни акции винаги си задавам въпроса защо трябва външни хора да ни покажат, че има проблем, както стана с дома за деца в Могилино и чак тогава ние да се сетим за него. Държавата според мен е виновна за това, че не е осигурила нормален живот не само за децата в Могилино, а и за всички живеещи в социални домове. А ние пък сме още по-виновни за това, че не изискваме от нашата държава тя да изпълни тези си задължения. Благотворителните акции трябва да осигуряват екстри, допълнителни удобства в живота на тези деца. Условията за нормалното им съществуване трябва да са грижа на държавата. Като са тръгнали нещата с новите условия на демокрация и с развитието на технологиите можем да се превърнем в държавата SMS-сия. Като държавата не желае да решава проблеми, ние ще си създадем шоу за социални дейности, шоу за пътищата, шоу за съдебната власт и така чрез SMS-и сами ще си решаваме проблемите и ще осъждаме престъпниците. Хем ще ни бъде весело, хем ще се събират и пари.

Хората дават левчета, институциите бездействат
Българинът обича да помага. Това му качество е заложено някъде дълбоко - там, където е скрит и онзи възрожденски дух от миналото, който е успял да съхрани и развие потенциала ни като нация. Честите благотворителни кампании обаче ме карат да си мисля, че освен готовност да се помага, всички ние искаме да провокираме или да събудим чувство за отговорност и дълг и у онези, чиито основен ангажимент е осигуряването на това, за което по различни начини се търсят левчетата на обикновените хора. И колкото ние сме готови да даваме, толкова сякаш институциите се правят, че не забелязват проблемите! Появяват се едва тогава, когато те станат толкова очевадни и спиращи дъха, че няма начин да бъдат заобиколени.
Пак заради слабата работа на държавниците сме свидетели и на опорочени благотворителни кампании. Липсата на ясни правила и на санкции водят до развиването на един доста добър бизнес, наречен благотворителност. Само собствената ни интуиция е тази, която може да ни каже зад коя кауза си струва да застанеш и за коя не. И в този случай обикновените хора, тези с левчетата, отдавна не разчитат на държавата за съдействие и подкрепа. Времето, в което благотворителността ще стане ежедневие, може би е близо. Сигурна съм, че колкото по-богати ставаме, толкова по-широко отворени ще бъдат сърцата и душите за онези, имащи нужда от помощ. Ние правим това, което можем. И чакаме да видим как ще отговори държавата.