Велинград се нуждае от културен дом и нова визия за културата
Публикувано на 03 Mar 2008 10:59
Програмата за честване 60-тия юбилей на Велинград вече е готова. В нея непредубеденият човек ще съзре стремежа и амбициите на новия кмет и новото ръководство на Общинския съвет да се преодолее шаблона и посредствеността в културните прояви и разкрепости времето на тяхното провеждане.
Програма с достойнство
За първи път след прехода общинското ръководство си поставя четириединната благородна и обществено значима цел: * всички мероприятия да са в интерес на гражданите и гостите на града;
* да се провеждат на високо професионално равнище;
* да се популяризира Велинград като възраждащ се град;
* велинградската общественост да покаже и демонстрира своето съзидателно участие и културно присъствие в юбилейните прояви. За първи път след прехода в програмата има инициативи, свързани с нова визия за промяна на централната градска част и сцената на площада, бул. “Съединение”, някои паркове, зелени площи и възстановяване исторически паметници. Всички инициативи като изложби, издаване на нови книги, училищни и читалищни прояви и спортни състезания ще се проведат под знака на 60-тия юбилей на Велинград. За първи път юбилейната програма е разположена за изпълнение през цялата година. За първи път е потърсен и намерен реален баланс между професионалните и самодейни изяви. Велинградчани и гостите на града наред със самодейните колективи ще имат възможност да се срещнат с творческите колективи от Народния театър „Иван Вазов”; Театърът на Българската армия; Сатиричния театър; Военния ансамбъл; ансамбъла на Николина Чакардъкова; група Сигнал; видни поети, писатели, художници и професионално музикални изпълнители. В концерта-спектакъл, който ще се състои в София, наред с местните сили, ще участват изпълнители от Националната опера, ансамбъла и театърът на Българската армия.
Всичко това е добре и похвално. Но ми се струва, че велинградската общественост очаква като гвоздей на програмата да бъде откриването на паметника на световно известния първи бас на планетата и почетен гражданин на града – Николай Гяуров. Та нали неговата пътека към широкия друм на планетарната слава започва от читалище „Отец Паисий” и ученическата самодейност в местната гимназия?! Не искам да бъда лош пророк, но ако не се преодолее този пропуск в програмата, сигурно общинското ръководство ще получи укори от много културни институции и културни дейци. А защо не и от президента на Република България Георги Първанов, който е патрон на празниците. Защо да не си спестим този срам?
Милост за Културния дом
Като става дума за културната програма, искам да използвам случая, за да поставя още два жизнени проблема.
Първият е свързан със съдбата и бъдещето на Културния дом. Ще припомня, че идеята за неговото построяване се роди в една друга юбилейна годишнина. Построяването се превърна в реална мечта на велинградчани. Копката беше направена от Людмила Живкова и ген. Атанас Семерджиев. Изградени бяха основите и първият етаж. И до тук. Домът остана кървяща рана в сърцата и трън в очите на велинградчани и гостите на града. Повечето от кметовете след 1989 г. забулиха в мъгла и лъжи истината за неговата съдба. Сигурно те са имали някакво основание, а може би и лични интереси. Дано новото общинско ръководство не се хване на тяхното хоро. Дошло е време то да направи публичен отчет и каже цялата истина за съдбата и бъдещето на тази обител на духовността. Хората вече се страхуват не само от тъмнината по улиците, но и от тъмнината в душите на управляващите. А Културният дом е емблематичен и знаков обект.
Давам си сметка, че новото ръководство трябва да сложи ръцете си в много гореща жар, но съм сигурен, че една такава проява ще повиши доверието и подкрепата на всички поколения. А не е тайна, че устойчивостта на всяко управление зависи от доверието и подкрепата на хората. Затова не може да се борим за възраждането на града като национален и международен туристически, балнолечебен и спортен център, а да загърбим потребността от културен дом, в който да могат да гостуват не само национални дарования и таланти, но и световния културен и бизнес елит. Може би трябва да се изучи опита на пловдивската и пернишката общини, чиито ръководства преодоляха много трудности и възстановиха и модернизираха своите културни домове като ги превърнаха в истински средища на духовността. За нова културна политика
Вторият проблем, който искам да поставя е свързан с потребността от нова културна визия и културна политика на общината. Това е жизнен проблем за града и района. Културата не бива повече да бъде нито заварено, нито доведено дете. Тя трябва да бъде галеното чедо на общината, защото тя не е прищявка или хоби на културните дейци, а кауза на общината и мисия на културните дейци.
Времената се менят. Сменяват се управляващите. Но ролята на духовността остава непреходна. Ето защо културната стратегия и политика не бива да се градят конюнктурно и на „парче”. Трябва да има единна дългосрочна и осмислена културна стратегия, отговаряща на предизвикателствата на 21 век и световната глобализация, която поставя проблема за съхраняване на идентичността и опазване на духовното наследство. Крайно време е да се промени мисленето и отношението към културата и културните дейци. Това ще се постигне, ако новата културна стратегия има българско и европейско лице. Ако в основата и залегне не безразличието, враждата и омразата, а сътрудничеството, разбирателството и цивилизованото поведение.
Не съм сърдит културен деец, нито злонамерено старче. Но правдата изисква да кажа, че рушителите на Културния дом и духовността историята ще осъди. Защото без Културен дом и без нова визия за духовността, Велинград не може да бъде истински възроден град. Той ще се развива в коловозите на посредствеността, корупцията и организираната престъпност. За това съдбата на Културния дом и новата културна политика трябва да станат приоритетни, дългосрочни задачи и неразделна част от грижите за възраждането на Велинград. Георги Златинов
От редакцията: Както в. “Темпо” вече обяви, очакваме и ще публикуваме читателски мнения и предложения за отбелязването на 60-годишнината на Велинград. Пишете ни на адрес Велинград, п.к. 124 или e-mail: tempovelingrad@abv.bg.
Програма с достойнство
За първи път след прехода общинското ръководство си поставя четириединната благородна и обществено значима цел: * всички мероприятия да са в интерес на гражданите и гостите на града;
* да се провеждат на високо професионално равнище;
* да се популяризира Велинград като възраждащ се град;
* велинградската общественост да покаже и демонстрира своето съзидателно участие и културно присъствие в юбилейните прояви. За първи път след прехода в програмата има инициативи, свързани с нова визия за промяна на централната градска част и сцената на площада, бул. “Съединение”, някои паркове, зелени площи и възстановяване исторически паметници. Всички инициативи като изложби, издаване на нови книги, училищни и читалищни прояви и спортни състезания ще се проведат под знака на 60-тия юбилей на Велинград. За първи път юбилейната програма е разположена за изпълнение през цялата година. За първи път е потърсен и намерен реален баланс между професионалните и самодейни изяви. Велинградчани и гостите на града наред със самодейните колективи ще имат възможност да се срещнат с творческите колективи от Народния театър „Иван Вазов”; Театърът на Българската армия; Сатиричния театър; Военния ансамбъл; ансамбъла на Николина Чакардъкова; група Сигнал; видни поети, писатели, художници и професионално музикални изпълнители. В концерта-спектакъл, който ще се състои в София, наред с местните сили, ще участват изпълнители от Националната опера, ансамбъла и театърът на Българската армия.
Всичко това е добре и похвално. Но ми се струва, че велинградската общественост очаква като гвоздей на програмата да бъде откриването на паметника на световно известния първи бас на планетата и почетен гражданин на града – Николай Гяуров. Та нали неговата пътека към широкия друм на планетарната слава започва от читалище „Отец Паисий” и ученическата самодейност в местната гимназия?! Не искам да бъда лош пророк, но ако не се преодолее този пропуск в програмата, сигурно общинското ръководство ще получи укори от много културни институции и културни дейци. А защо не и от президента на Република България Георги Първанов, който е патрон на празниците. Защо да не си спестим този срам?
Милост за Културния дом
Като става дума за културната програма, искам да използвам случая, за да поставя още два жизнени проблема.
Първият е свързан със съдбата и бъдещето на Културния дом. Ще припомня, че идеята за неговото построяване се роди в една друга юбилейна годишнина. Построяването се превърна в реална мечта на велинградчани. Копката беше направена от Людмила Живкова и ген. Атанас Семерджиев. Изградени бяха основите и първият етаж. И до тук. Домът остана кървяща рана в сърцата и трън в очите на велинградчани и гостите на града. Повечето от кметовете след 1989 г. забулиха в мъгла и лъжи истината за неговата съдба. Сигурно те са имали някакво основание, а може би и лични интереси. Дано новото общинско ръководство не се хване на тяхното хоро. Дошло е време то да направи публичен отчет и каже цялата истина за съдбата и бъдещето на тази обител на духовността. Хората вече се страхуват не само от тъмнината по улиците, но и от тъмнината в душите на управляващите. А Културният дом е емблематичен и знаков обект.
Давам си сметка, че новото ръководство трябва да сложи ръцете си в много гореща жар, но съм сигурен, че една такава проява ще повиши доверието и подкрепата на всички поколения. А не е тайна, че устойчивостта на всяко управление зависи от доверието и подкрепата на хората. Затова не може да се борим за възраждането на града като национален и международен туристически, балнолечебен и спортен център, а да загърбим потребността от културен дом, в който да могат да гостуват не само национални дарования и таланти, но и световния културен и бизнес елит. Може би трябва да се изучи опита на пловдивската и пернишката общини, чиито ръководства преодоляха много трудности и възстановиха и модернизираха своите културни домове като ги превърнаха в истински средища на духовността. За нова културна политика
Вторият проблем, който искам да поставя е свързан с потребността от нова културна визия и културна политика на общината. Това е жизнен проблем за града и района. Културата не бива повече да бъде нито заварено, нито доведено дете. Тя трябва да бъде галеното чедо на общината, защото тя не е прищявка или хоби на културните дейци, а кауза на общината и мисия на културните дейци.
Времената се менят. Сменяват се управляващите. Но ролята на духовността остава непреходна. Ето защо културната стратегия и политика не бива да се градят конюнктурно и на „парче”. Трябва да има единна дългосрочна и осмислена културна стратегия, отговаряща на предизвикателствата на 21 век и световната глобализация, която поставя проблема за съхраняване на идентичността и опазване на духовното наследство. Крайно време е да се промени мисленето и отношението към културата и културните дейци. Това ще се постигне, ако новата културна стратегия има българско и европейско лице. Ако в основата и залегне не безразличието, враждата и омразата, а сътрудничеството, разбирателството и цивилизованото поведение.
Не съм сърдит културен деец, нито злонамерено старче. Но правдата изисква да кажа, че рушителите на Културния дом и духовността историята ще осъди. Защото без Културен дом и без нова визия за духовността, Велинград не може да бъде истински възроден град. Той ще се развива в коловозите на посредствеността, корупцията и организираната престъпност. За това съдбата на Културния дом и новата културна политика трябва да станат приоритетни, дългосрочни задачи и неразделна част от грижите за възраждането на Велинград. Георги Златинов
От редакцията: Както в. “Темпо” вече обяви, очакваме и ще публикуваме читателски мнения и предложения за отбелязването на 60-годишнината на Велинград. Пишете ни на адрес Велинград, п.к. 124 или e-mail: tempovelingrad@abv.bg.
Велинград тел: 0876521487
Продава апартаменти във Велинград
CopyRight Вестник "Темпо" ЕООД , Велинград 2023