Любомира Бирникова, с. Дорково, ученичка в 12 клас, СОУ "Васил Левски" Велинград:
С различните програми ни принуждават да ходим на частни уроци
В края на 12 клас сме и на всеки от нас му престои да навлезе в нов по-добър, но по-труден живот.Важни за нас, зрелостниците, са и престоящите изпити и матури. В училище срещаме много спънки, свързани с тези изпити. Голяма част от учителите не искат да ни помогнат за матурите, като ни насочат към материали и тестове, защото “това не е тяхна работа”. А иначе ежедневно стоим до 14 часа в „даскалото”. Особен резултат няма, защото някои учители изпитват дори на непредадени уроци, нямащи нищо общо с материала за матурите. Но има и учители, които си вършат работат и ни помагат с насоки и информация. Основният проблем според мен е, че приемните изпити включват един материал, а матурите друг. Подготовката по две програми е много трудна за учениците. Но въпреки това се надяваме, че ще се справим успешно. Именно с различните програми ни принуждават да ходим на частни уроци. Един път, за да се справим добре на матурите и втори път, за да изкараме високи оценки на кандидат-студентските изпити. Не смятам, че нашите родители са Длъжни да плащат едновременно данъци, част от които отиват именно за образовавнието ни в училище и освен това да плащат и за „частни учители”, които в същото време ни обучават в училищата, които ежедневно посещаваме?! За съжаление, в момента не виждам друга възможност, която да ни даде необходимите количества знания по определени предмети и затова, иска или не, всеки е длъжен да плаща, ако иска да успее.

Стефан Шулев, директор на ПГГС ”Христо Ботев”:
Механизмът за контрол трябва да е друг
С очакваните промени в закона за народната просвета вероятно ще се създаде нов член, който касае даването на уроци и възникването на конфликт на интереси. Според предложението директорите са тези, които трябва да приемат декларации от учителите, че при давани от тях частни уроци не същестувава конфликт на интереси и че същите не дават уроци на децата, на които преподават в училище. Директорите трябва и да следят дали декларираното от педагозите отговаря на истината и ако установят нарушение, да налагат санкции. Не мисля, че директорът е този, който трябва да извършва контрол, не това е неговата роля. Още повече, че в една хипотетична ситуация може да се стигне и до лъжливи сигнали или доноси срещу един или друг учител заради личен конфликт. Механизмът за осъществяване на контрол трябва да бъде друг, защото щом има интерес, ще има и частни уроци. Друг е въпросът, че ако се промени и подобри учебното съдържание и децата получават достатъчно знания в училище, ще намалее интересът към частните уроци. Жалко, че това не се случва на практика. Конкретно за нашето училище например - ние имаме забрана за организирането на СИП. Но именно часовете по СИП и ЗИП са тези, които могат да дадат по-разширени знания и да подготвят учениците за матури и за кандидатстване във висши училища според техните интереси.

Мария Полежанска, управител на Сдружение „Образователен център- Аванаград”:
Защо рестриктивните мерки са само срещу учителите?
Темата за частните уроци има дълга история и тя е проблем и болка за много учители. Сега отново е актуална заради промени в законодателството. С част от тези новости сдружението, което представлявам, не е съгласно и затова сме изпратили становище до Министерски съвет и Народното събрание. На мнение сме, че докато учебното съдържание е толкова сложно и трудно, дотогава ще има нужда от допълнителна работа. Докато Министерство на образованието не успее да осигури допълнително заплащане за работа с напреднали и изостанали учeници, но в рамките на училището, на учебния процес, ще има нужда от частни уроци. Живеем в пазарни условия и всеки има право на допълнителни доходи. Защо рестриктивни мерки се предприемат само към учителите и частните уроци? Лекарите също имат частни кабинети, към които насочват пациенти, преподавателите във висшите училища организарт курсове и дават частни уроци. В тези случаи може да бъде открит конфликт на интереси, но те не се коментират. Личното ми мнение е, че най-големият пролбем е с даването на уроци вкъщи, на “тъмно”. Тогава родителите са дори изнудвани да плащат висока цена и тъй като всеки си мълчи, се поражда недоволство и критики от това, че цените са много високи. Не смятам, че за даването на частни уроци трябва да се въвеждат забрани и ограничения. По-скоро е нужен ясен и точен регламент, прозрачност и публично обявени цени. Но за да се постигне това, родителите трябва да са активна страна, да сигнализират, когато смятат, че има проблем или просто да избират официално регистрирани школи или сдружения, където всичко е регламентирано и предварително обявено. Що се отнася до проблема учители да дават частни уроци на свои ученици, решение едва ли може да бъде намерено. Първо, защото родителят е този, който избира и второ, практиката покзава, че това се прави, за да има една сигурност, че детето ще получи достатъчно добра оценка в училище. В този случаи може да се говори за конфликт на интереси, но пак казвам, за да се избегне максимално това, активна страна трябва да заемат родителите и да не допускат злоупотреби.

Поредната реформа пак е неясна
Изобщо не е нужно да се замисляш над въпроса частни уроци или не, когато става въпрос за кандидатстване във висше учебно заведние, а от тази година и за матури. От години това е задължителна практика и родителите се подготвят за нея от далеч. Едва ли в близкото минало кандидат-студентите са били по-умни от днешните, та са успявали да влязат въвъ ВУЗ само със знанията, дадени им в училище. Просто тогава правилата са били доста по-ясни от тези днес, не е имало хаос около учебните програми - всяка година нов учебен план, нов учебник, нови включени или отпаднали теми по едни или друг предмет, не е имало и реформа, чието начало и край и досега остават неясни. Точно толкова неясни засега си остават и нововъведанията на Министерството на образованието. Поредна промяна в поредния нов закон, но решава ли се наистина проблемът?