Само преди няколко дни в Исторически музей-Велинград бе експонирана фото-изложба „Перперикон и Татул домове на боговете”. На откриването присъстваха проф. Николай Овчаров и директорът на Регионален исторически музей-Кърджали Павел Петков. Те представиха двата културно-исторически обекта, станали емблематични в последните години както с множеството открития, които археолозите направиха там, така и с успешното им развитие като обекти на културен туризъм. С настоящата статия искаме да запознаем читателя с повече подробности, свързани с първия от двата обекта – Перперикон. Той стана популярен като „скалния град” и е сочен за едно от най-големите светилища на траките откривано по българските земи. Изложбата ще бъде отворена за посещение до 14 април в залата на ИМ-Велинград и всеки, който желае, може да я посети и по този начин да се докосне до величието на културата на древните траки. Хилядолетният мултирелигиозен център „Перперикон” се намира в Източните Родопи, североизточно от град Кърджали, на около два километра южно от днешното село Горна Крепост.
Някои учени като Валерия Фол от Института по Тракология към БАН свързват етимологията на името Перперикон с древното име на Тракия, което на тракийски звучало като „Перке” със значение на скала, скален връх, скален къс, камък. Пак според нея коренът Пер-/Пир- е оставил следи главно в имената на планините (оронимите) на Югоизточна Европа. Той е широко разпространен в тракийския език и има индоевропейски произход. Днес в България се срещат редица имена, носещи същия корен: Пер-сенк, Пер-елик и Пер-ун, Пи-рин, Пер-пер-ек. При Перперикон имаме удвояване на корена, пер-пер-, което говори за подсилване на внушението за скалния характер на обекта и е свързано с почитта на траките към скалата. Тази почит е засвидетелствана многократно както от изворите, така и на други скални свети места на територията на съвреме нна България и извън нея.
Пръв за Перперикон дава сведения византийският хронист Георги Акрополит (ХIII в. сл. Хр.), описвайки го като една от най-големите крепости в областта Ахридос (Мора) по средното и долното течение на р. Арда. Това описание той прави във връзка с отнемането на крепостта от Византия и присъединяването и към българските предели от цар Михаил II Асен, което се случва в средата на ХIII в. Перперакий или Хиперперакион както е наречен от друг византийски автор Кантакузин, играе важно място в борбите между българските владетели и византийските императори от това време. В края на ХIХ в., при опитите си да идентифицира цитираните от Акрополит крепости в областта Ахридос, чешкият историк К. Иречек упоменава мястото, където се намирала крепостта. А именно на десния бряг на Перперек дере, над с. Каралар. От този момент нататък Перперикон влиза в полезрението на българските изследователи.
В течение на времето сред тях се оформят две мнения относно интерпретацията, характера и датировката на обекта. Докато една голяма част от тях (Ив. Велков, Ст. Михайлов, Ив. Балкански, Б. Чолпанов) интерпретират Перперикон като средновековна крепост и селище, друга група изследователи се обединяват върху мнението и представят обекта като древно скално светилище от по-ранен период (Н. Овчаров, Ж. Аладжов и В. Фол) или като резиденция на местен владетел (Г.Кулов). След проучвания в края на 70-те години на миналия век и особено след 1983 г. окончателно се оформя мнението, че Перперикон представлява голям скален култов център от тракийската епоха – южно от Перперешката крепост, и скално светилище на северния скат. Въпреки известно прекъсване на проучванията, през 2000 г. с помощта на Нов български университет и Института по Тракология към БАН и с активното участие на Регионалния исторически музей - Кърджали, Перперикон отново влиза в полезрението на българската наука. Именно тогава, благодарение на мащабните проучвания, извършвани регулярно от археолози, археоастрономи и други учени, подготвени за работа на терен, изследователите придобиват по-точна и задълбочена представа за характера и функциите на отделните елементи, които изграждат обекта. По време на проучванията са разкрити напълно двореца – светилище, части от Акропола на античния град, голяма трикорабна християнска базилика и манастирски комплекс в местността Баш Килисе, на по малко от два километра от крепостта. Резултатите от разнообразните научни изследвания намират своето място в издадения през същата година голям том „Перперек I”. На Перперикон археолозите откриват материали, датиращи от V-IV хил. пр. Хр., но най-много те са от късната фаза на бронзовата епоха (ХVIII-ХI в. пр. Хр) и от последвалата я ранножелязна епоха. Откритата в културните пластове на хълма, обилна керамика и култови предмети, съчетани със стотиците изсечени в скалата различни по форма и големина жертвеници, говорят за това, че на Перперикон постепенно се формирал и започнал да функционира монументален скален култов комплекс, свързан с обредността и култовите практики на траките. След V-IV в. пр. Хр. върху хълма Перперек се появява и монументална архитектура, която хармонично се вписва във вече обработената скала. Крепостните стени, които са изградени от масивни каменни блокове, полагани директно върху скалите без никаква спойка, се отличават с прецизна изработка и точна планировка. От същия период е и монументалният архитектурен ансамбъл, намиращ се в югоизточната част на крепостта и определен от Николай Овчаров като царски дворец. Ансамбълът е изграден в непосредствена близост до монолитна скала с вероятно сакрално значение, което показва как древните са успявали да съчетават новите архитектурните достижения, без да забравят значението и на по-древните култови места. От някогашния дворец днес са останали само приземните помещения на базата на които изследодателите заключават, че постройката се е издигала на няколко етажа и вероятно е представлявала някакъв вид масивна дървена конструкция. Запазени са основите на множество помещения, коридори, стълбища, проходи, врати с изсечени прагове и други. През различните периоди на съществуването им отделните помещения на царския дворец вероятно са имали различно предназначение и са изпълнявали различни функции. Вероятно централното помещение е представлявало малък храм, който обслужвал крипта от 15 масивни каменни гробници. Разкрита е церемониална зала, а под нея – разположено помещение, в част от което са поместени шест шистови гробници. Те, заедно с вече споменатите по-горе петнадесет гробници от западната част, вероятно са свързани с погребален обряд на висши аристократи и членове на царското семейство. Животът на хълма Перперикон продължава и през елинистическата (IV-I в. пр. Хр.) и през римската (след I в. сл. Хр.) епохи. Археолозите не откриват съоръжения от периода на елинизма, а само единични находки. През римската епоха възраждането на скалният мегакомплекс е сигурно засвидетелствано. Именно тогава, в периода I-IV в. сл. Хр., Перперикон добива завършен класически вид с построяването на мощна крепост на хълма – така наречения Акропол.
Подобно на други съоръжения, разкрити на територията на Древна Тракия, така и тези на Перперикон просъществували много дълго време. Вероятно функциите на постройките са се променяли през различните епохи, но намерената керамика доказва, че архитектурният ансамбъл е имал изключително дълъг живот. Новите строежи са се наслоявали над старите градежи и това ясно се вижда на самия връх на крепостта, където е построена голяма трикорабна християнска базилика, легнала върху сграда от тракийско време. Перперикон става култово място и за прабългарите през периода на Ранното Средновековие – VIII-IХ в. сл. Хр. За това говорят откритите прабългарски рисунки-графити, врязани по старите тракийски олтари, което още веднъж нагледно показва как едни и същи култови съоражения се използват векове наред от различни култури.
През Същинското Средновековие и особено след ХII в. Перперикон, който започва да се нарича Хиперперакион, се превръща в мощна крепост, заемаща важно място сред укрепленията на областта Ахридос и играеща важна роля в отношенията между Византия и възстановеното през 1185 година Българско царство. За този период епископският статут на града е сигурно засвидетелстван в изворите. През четиридесетте години на ХIV в. Хиперперакион е завоюван от войските на цар Иван Александър, който се намесва в спора за византийската корона на страната на малолетния Йоан V Палеолог, срещу претендента Йоан Кантакузин. Скоро след това обаче градът отново преминава във Византийски ръце. Последните сведения за Перперикон са свързани с турското нашествие и с превземането и разрушаването на града от тях. След ХV в. мястото остава свещено за мюсюлманите-шиити от сектата на алевитите или алианите, последователи на зетя на Мохамед, Али. Днес, благодарение на усилията на няколко поколения изследователи, Перперикон отново привлича вниманието на хиляди съвременни поклонници на древното тракийско минало.
Димитър Байраков, археолог в Исторически музей-Велинград