Нашите небесни покровители

Публикувано на 22 Apr 2008 11:36

Тази година за седми път се провежда Националният конкурс “Бог е любов”, организиран от Министерството на образованието и науката. Есето на Петя Кантарева, седмокласничка в СОУ “Св. Св. Кирил и Методий” Велинград с преподавател г-жа Любка Тилева, спечели първо място на конкурса в област Пазарджик. Много хубави есета по темата “Нашите небесни покровители” написаха и седмокласниците Деница Колева, Кристина Янушева, Ивана Тончева, а Стояна Пенева изрази своето послание в стихове. Петя Кантарева продължава в националния кръг на конкурса - пожелаваме й успех!

Вървя по ръба на моста, но не падам в реката! Живея на ръба на живота, но не умирам! Всеки път, когато залитна, сякаш някой ме хваща във въздуха и ме връща отново - здраво стъпила на земята.
Често пъти си задавам въпроса: Има ли някаква сила, която да ни помага, да ни предпазва от нещастия и беди? Да ни води по правия път. Да ни показва светлинката, когато се намираме в тунел.
Казват, че всеки си има ангел пазител. Че той е винаги около нас. Той ни напъства, за да направим верния избор. Той ни предпазва от беди и заплахи. Той ни помага в трудности. Ние не го виждаме, но по някакъв странен начин усещаме присъствието му, когато се намесва в съдбата ни.
Съдбата... Дали е предначертана или ние сами я чертаем? Дали нашият ангел пазител не е с нас точно заради нея... съдбата?
Какво ни кара, когато паднем, пак да станем? Когато ни боли, да превъзмогнем болката. Когато сме загубили вяра в живота, да намерим сили да продължим да живеем. Кой ни води напред по неравния път на живота?
Тези и още много други въпроси си задавам всеки път, когато ми се случи нещо хубаво или пък нещо лошо.
А отговорът е един и много прост: Да, тях ги има - нашите ангели пазители, нашите небесни покровители.
Много пъти ми се е случвало, когато съм болна, когато ми е зле и съм изпаднала в отчаяние, да потърся помощ от тях - моите добри приятели, небесните пазители. Да ги помоля да ми помогнат. И те го правят. Не знам как, но го правят. Дават ми надежда, че всичко ще се оправи. Подават ми невидимата си ръка и ме повеждат напред.
Друг път ме “изоставят”, но само за малко - за да ми дадат урок, за да се поуча от грешките си. Те помагат не само на мен, но и на хората, които обичам.
Много често хората се кръщават на светци. Вярва се, че светецът, чието име носиш, ще бъде твоят ангел пазител. Почитайки името му на празника, ти почиташ и самия него. Показваш му благодарността си за това, което той прави за теб.
Тази невидима небесна сила е не само около нас, тя е и дълбоко вътре в нас. Но безспорно - има я силата необяснима, удивителна, проявяваща се, когато най-малко я очакваме. Силата на вярата в доброто, в любовта, в бъдещето.
Петя Кантарева, VII “б” клас, СОУ “Св.св. Кирил и Методий”

Премиера и първи отзиви за новата книгата на Никола Делиев

29 Mar 2026 14:34

Никола Делиев представи своята шеста книга, свързана с историята на родния край и посветена на „Улиците и техните обитатели в Каменица по време на моето детство“. На 24 март в Наро...