Възможно ли е за един час да намериш приятел? Възможно ли е “разговаряш” с дете, което природата е лишила от говор и слух? Възможно ли е един малък жест да те награди с много топлина?
Да, възможно е - така мислят Айлин Тангърова, Станислава Гроздарева, Станислава Шопова, Весела Апостолова, Вяра Фотова, Мария Касабова, Георги Даскалов, Джоана Меджит и Стефани Семерджиева. Те са ученици от СОУ “Васил Левски” Велинград и участници в Ателието за писани великденски яйца към Историческия музей. Заедно със своите ръководители Цветанка Грозева и Кръстьо Мичев и етнолога Георги Куманов от музея на 15 април гостуваха на училището за деца с увреден слух в Пловдив.
Като майстори на писаните яйца са пътували из страната, правили са демонстрации на местната техника на доста места. Но винаги ще помнят точно тази среща, към която тръгнали с други очаквания, защото дотогава не са имали контакти с деца, заобиколени от тишина и общуващи на езика на жестовете.
“За първи път отидохме в такова училище. Очакванията ни бяха други, но ни посрещнаха по толкова топъл начин и се срещнахме с толкова талантливи деца!”, казва Айлин. “Децата бяха на различна възраст, но всички се скупчиха около масата. Повечето не бяха рисували с писалка, а накрая всички искаха да останем още”, допълва Станислава Шопова.
Г-жа Цветанка Грозева, която е и педагогически съветник, споделя удивлението си от това колко бързо е паднала езиковата бариера. Независимо, че едните деца не чуват, а другите не знаят езика на жестовете, бариерите в общуването падат и се получава абсолютен синхрон. И още: децата с увреден слух греят, докато пишат яйцата; между тях не припламват завист и съревнование кой ще изпише по-хубаво яйце. А всеки малък жест към тях възприемат като много голям подарък - например изписаните от велинградчани и подарени им великденски яйца.
Всички са единодушни, че за един час са станали приятели. Окрилени са и от оценката на директора на пловдивското училище, че трябва да се гордеят с това, което са направили, защото на децата с увреден слух отдавна не им се е случвало нещо толкова хубаво като това посещение.
И тъй като приятелство може да се роди за един час, но не е истинско, ако е за един ден, ще има продължение. Велинградчани са решили: всички направени в училището снимки ще бъдат изпратени в Пловдив, за да им покажем, че ги помним. А през май в СОУ “Васил Левски” ще организират дарителска акция и събраните дрехи и играчки също ще пътуват към новите им приятели в Пловдив.
Най-великото във Великден е човеколюбието - то води Христос към саможертвата и новото начало на възкресението. И тази истина е вечна, преди Великден се случват такива неща: раждат се приятелства, падат бариери, ставаме по-добри...
Елена Баева
От писаните яйца се роди приятелство
