Творческата биография на велинградчанката Светла Граданска доказва старата максима, че никой не е пророк в родното си място. В момента нейната изложба икони под наслов “Ангели на Възкресение” върви в столицата с голям успех. Това е поредната експозиция в дългия списък изложби на Светла, които са привличали публика в галериите на Боянската църква, “Артцентър 12”, “Вантотрейд”, хотел “Кемпински-Зографски”, арт-център “Алтера” в Несебър, Евро-българския културен център в Френския културен институт в София, Културния дом в Пазарджик и в чужбина - в Норвегия през 1994 г., в Лондон през 2007 г. и в Брюксел през 2008 г.
На фона на това тъй престижно изброяване няма как да не направи впечатление фактът, че в него липсва изложба в родния Велинград. Единствената такава е направена още когато Светла е била ученичка и е показала картините си Чепино. Разбира се, не бива да пропускаме, че Светла Граданска има свои две “постоянни изложби” в родния край: тя е нарисувала иконите в параклисите “Свети Георги” на Гергевана и “Света Петка” на Юндола.
На въпроса “Защо икони?” тя отговаря така: “Неочакван и неосъзнат, интересът ми към иконата се превърна в трайно и последователно занимание. Мотивацията ми е, от една страна - вътрешна необходимост от този интимен процес, от друга - необходимостта това чудно усещане да бъде споделено”.
Стремежът към иконография е подплатен със солидно образование: след Художествената гимназия в Казанлък Светла завършва две висши образования - “Иконография и изобразителен текст” в Нов български университет и “Консервация и реставрация” в Националната художествена академия.
Така към дългия списък на изброените изложби се прибавя още един дълъг списък - на направените от нея или с нейно участие реставрации. Започва през 1997 г. със стенописите в параклиса “Св. Йоан Богослов” в Рилския манастир, следват църквата в Кокаляне, църквата “Св. Архангел Михаил”, реставрация и художествена декорация на сградата на “Славянска” 2 в София, реставрация на стенописите в главната църква на Соколарския манастир, на Хрельовата кула в Рилския манастир, на средновековната църква в м. Юртука, отново в Рилския манастир - този път реставрация на стенната декорация по фасадата на главната църква, после реставрация на царските икони от иконостаса на “Преображение Господне” в Свищов и на стенописи в “Св. Николай” в Златарица.
В този списък специално искам да отбележа консервацията и реставрацията на иконите в църквата “Свети Георги” в Одрин през 2004 г. Защото когато през 2007 г. посетихме този единствен православен храм в Одрин със самодейците от театралния колектив към читалище “Отец Паисий”, благодарение на Светла изпитахме топлото чувство на местен патриотизъм и гордост. Щом разбраха, че сме от Велинград, отецът на църквата “Св. Георги” и съпругата му веднага казаха името на Светла Граданска и искрено похвалиха нейната работа.
Похвали за Светла не липсват. За последната й изложба “Ангели на Възкресение” проф. Венета Иванова казва: “Аз съм много горда, че в моя дом се намира една неголяма по размер творба на Светла, която тя посвети на своя учител проф. Любен Прашков. Иконите в тази изложба са направени с присъщата за нея изисканост и, което е особено важно, носят дълбока духовност. Центърът на експозицията заемат иконите на Христос Страдащ с евангелистите и четирите най-важни архангела - Михаил, Гавриил, Рафаил, Уриил. Светлината, излъчваща се от творбите, предизвиква радостно състояние, което бих искала посетителите на тази изложба също да усетят”.
Очакваме светлината от иконите на Светла и във Велинград. Светла Граданска е едно от имената на млади творци, с които трябва да се гордеем. И вече е време да се направи нужното, за да видим нейна изложба тук.
Елена Баева
Светлина от иконите на Светла
