На 8 април 2008 г. издателска къща “Фариел” отпечата една малка по обем, но с изключително съдържание книга, озаглавена “Спомени и случки из живота на Лъдженската община, от които голяма част са във връзка с моята дейност като чиновник при нея”. Всъщност това е втората част от спомените на Васил Теофилов, един забележителен човек, всеотдаен общественик и почтен гражданин, оставил трайни следи в живота на някогашното село Лъджене.
Дошъл тук в края на 1902 г. като подгонен от турските власти за революционната си дейност в Разложкия край, той се установява на постоянно местоживеене в Лъджене, където и завършва живота си на 90-годишна възраст. Интелектуално издигнал се по пътя на самообразованието, Васил Теофилов привлича вниманието на тогавашните лъдженски първенци, които правят всичко възможно да го задържат в селото, за да бъде използван с оглед бъдещето на Лъджене като курорт. За тях той говори с изключително уважение, защото “макар че принадлежаха към разни политически партии..., бяха винаги солидарни по всички въпроси, отнасящи се до издигане на селото в културно, благоустройствено и хигиенно отношение...”
Започнал първоначално като писар в Лъдженската община, след почти две години служба като секретар-бирник в Каменица, от 11 април 1907 г. до 30 май 1928 г. авторът на публикуваните спомени е секретар-бирник в Лъджене. През това време, а и по-късно, от служебното си и обществено положение Васил Теофилов има непосредствени впечатления от развитието на курорта в селото.
Изключително ценни са сведенията за стопанисването на общинската гора, за грижите за нейното опазване и уголемяване, за справедливото разпределение на дървения материал сред населението, както и за продажбата му на различни търговци.
Особено живо, интересно и обективно са разкрити споровете между Лъджене, Чепино-Баня и Каменица относно водоснабдяването с води от Клептуза, по събиране на данъците, за мястото на строеж на болница и ж.п. гара.
Голямо внимание заслужават вижданията на някогашните лъдженски първенци, изложени пред министър-председателя Андрей Ляпчев с цел Лъджене “да стане курорт от европейски тип... трябва да се построи нова модерна баня с всички приспособления и удобства, ... нуждае се и от един голям хотел от европейски тип за посетители от чужди държави, ... най-после от устройство на по-големи паркове, залесяване на околността и пр.”
Към осъществяването на подобни сторежи би следвало да насочат вниманието си и днешните наши общинари.
В резултат на тази среща с Ляпчев Лъдженската община извършва редица действия по модернизиране на селото като курорт: закупуване на автомобилна пръскачка за пръскане на улиците през лятото, изграждане на паркче пред сградата на сегашната поща, за засаждане на овощни дървета и други, за електрифициране на селата в Чепинско.
И във всички тези действия заедно със загрижеността на лъдженските управници се чувства сигурната и компетентна ръка на Васил Теофилов, който като истински началник-щаб от армията направлява тяхното осъществяване.
Спомените на Васил Теофилов са написани на един изящен език. Не е допусната никаква редакторска и коректорска намеса. Това още един път ни убеждава в интелектуалността на автора, който се разкрива пред нас като истински майстор-разказвач.
Освен като увлекателно четиво те са изключителен извор за историята на Чепинско от началото до 30-те години на миналия век.
Възможността и удоволствието да четем спомените на Васил Теофилов дължим на неговия достоен внук Климент Вучев, който със свои средства ги издаде и ги разпространява в памет на дядо си. С това той заслужи нашата искрена благодарност.
Костадин Ушев
Сякаш е било вчера
