Отборът на ФК „Чепинец” завърши на 11-о място в крайното класиране в първенството на Югозападна „В” група сезон 2007/2008, като събра общо 50 точки, 40 от които през пролетния полусезон. Тимът спечели 13 срещи, една завърши наравно и загуби само 5, което автоматически го поставя на трето място, ако се гледат изиграните само през пролетта мачове. От домакинските си срещи „Чепинец” спечели всичките си мачове с изключение на тези срещу „Малеш” (Микрево), завършил при резултат 3:4, и срещу „Пирин” (Разлог), завършил при нулево равенство. Тези постижения показват сериозен домакински превес за велинградския отбор, който почти във всички срещи на своя стадион показа сериозно превъзходство над останалите и нерядко печелеше срещите си само за едно полувреме, отбелязвайки два бързи гола.
С не по-малка заслуга за точковия актив на тима се оказаха и спечелените срещи навън. А те не бяха никак малко – на своите стадиони бяха победени коравите отбори на „Хебър” (Пазарджик), „Сливнишки герой” (Сливница), „Велбъжд” (Кюстендил), „Пирин” 2001 и „Септември” (София )(служ.) Любителите на аматьорския футбол с марка „В” група много добре знаят колко трудно се печели на чужд терен по тези географски ширини, но петте победи показват израстването на „Чепинец” над обикновения средностатистически домакински отбор, който разчита само на победи на свой терен.
В сериозен коз за успехите на велинградчани се превърна тактическата постройка на тима, която през по-голямата част от полусезона бе във вида 4-5-1. Тази схема, разчитаща на наситена халфова линия, привидно приемане на играта в собствената половина и бързи контраатаки, често изненадваше противниците, които трудно преодоляваха наситената средна зона на „Чепинец”, а в същото време често оставяха празни пространства за бързите Содев и Окечукву и прецизния в пласирането Рафаел. Очевидно лишени от липсата на класически плеймейкър (с тази роля през повечето от срещите се нагърбваше Чонков) двамата треньори на тима Златанов и Пашев бързо се ориентираха в ситуацията и предпочетоха да заложат на тактика, която повече руши, отколкото гради играта, но в крайна сметка това тяхно решение се оказа правилно.
Най-важната причина за успехите на тима през пролетта обаче се оказа направената през зимната пауза селекция. В тима бяха привлечени трима чернокожи футболисти – нигерийците Рафаел и Окечукву и французина Иван Жо, а заедно с тях в отбора заиграха натрупалите доста опит в тази група Чушков и Калпаков. Не на последно място решаващо се оказа и завръщането на Пейков и Николов, които бяха напуснали тима преди това заради неразбирателство с предишния треньор – Ангел Минчев. На практика това означаваше седем нови титуляри, които стояха в основата на всички успехи на тима през пролетта. Безспорно с най-голяма заслуга сред тях бяха тримата чужденци, които обелязаха общо 23 попадения, 15 от които бяха дело на Рафаел. Младият нигериец показа завидни голмайсторски умения, които едва ли ще останат незабелязани от мениджърите по българските терени и е много вероятно от есента младокът да заиграе в професионалния футбол. Без да блести с особени скоростни и технически умения, Рафаел винаги успяваше да се пласира на точното място и да прояви хладнокръвие пред голлинията. Това е и най-силният коз на младия голаджия – чувството за пласиране и точността на ударите – елементи, без които нито един нападател в съвременния футбол не би стигнал далеч в своето развитие.
Другият нигериец – Окечукву пък впечатли със своята скорост, технични отигравания и добри центрирания. Общо взето, младокът правеше каквото си иска по десния фланг, без проблем преодоляваше по двама, а и по повече противници и центрираше точно в наказателното поле, където Рафаел или Кадьов в зависимост от ситуацията излизаха на удобни позиции. Окечукву показа и че головият нюх не му е чужд, след като отбеляза пет попадения, при това той не взе участие във всички срещи на тима поради контузии.
Третият чужденец – Иван Жо бе с най-голям опит от тримата, натрупан най-вече в трета дивизия на Франция. Той обаче така и не успя да разкрие своите пълни възможности, които само бяха загатнати в гостуването срещу „Велбъжд”, когато опитният футболист направо разнищи домакините, отбелязвайки два гола и едно несправедливо отменено заради несъществуваща засада попадение със задна ножица. В крайна сметка обаче французинът, към когото очакванията бяха най-големи, така и не успя да покаже пълния си потенциал в срещите.
Освен тримата чужденци обаче, добри думи заслужават и всички от отбора на „Чепинец”, като се започне от все още неопитния вратар Коцев, премине се през борбените Караманов и Ангов, стабилните Николов, Калпаков и Пейков, креативния Чонков и неостаряващия Кадьов – всички със сериозна заслуга за доброто представяне на отбора през пролетта на 2008 година.
Николай Стойнов
Крайно класиране на Югозападна “В” група, сезон 2007/2008
1. Пирин Благоеврград 104 т.
2. Балкан Ботевград 92 т.
3. Малеш Микрево 78 т.
4. Левски Елин Пелин 77 т.
5. Банско 60 т.
6. Пирин Разлог 56 т.
7. Миньор Бобов дол 55 т.
8. Витоша Бистрица 51 т.
9. Пирин 2001 51 т.
10. Септември Симитли 51т.
11. Чепинец Велинград 50 т.
12. Сливн. герой Сливница 47 т.
13. Места Хаджидимово 47 т.
14. Люлин София 44 т.
15. Велбъжд Кюстендил 43 т.
16. Струмска слава Радомир 42 т.
17. Ботев Ихтиман 41 т.
18. Хебър Пазарджик 39 т.
19. Локомотив 101 София 20 т.
Тимът на „Септември” София бе изваден от състава на групата.