Клубът по спортни танци “Импулс” направи вечерта на 9 юли концерт, който велинградчани и гостите на града дълго ще помнят. От първата до последната минута публиката не откъсна очи от двете сцени, където във вихрено темпо се сменяха танци и емоции.
Началото беше повече от внушително: възпитаниците на “Импулс” дефилираха с повече от 40 купи, спечелени от различни национални и международни състезания през 12-годишната история на клуба. А че купите и медалите са заслужени се видя в последвалата двучасова програма, която показа най-доброто от продукцията на състезателите на “Импулс”. Този път те не танцуваха като на състезание пред строгите погледи на съдиите, а от цяло сърце и с много настроение го направиха за публиката. Не остана съмнение защо треньорите Петър Милчев, Десислава Петачка и Мая Кондарева са нарекли концерта “Луди танцуващи сърца” - и шампионските двойки, и танцьорите от подготвителните групи се раздадоха в лудата страст и ритъм на танца. Запомнящи бяха изпълненията на най-силната двойка на “Импулс” в момента Георги Ганев - Вероника Гаджева, предизвикани от водещия да импровизират с танц английска поезия. Битката между деня и нощта, светлината и мрака показаха също в танц Диана Лучкова и Александрина Козова. Като гости в концертната програма участваха шампионите на Молдова в латино-танците и Вили Бъсина и Емил Шулев от “Звънче”, чието изпълнение на песента от филма “Маската на Зоро” онагледиха с танц Йордан Дулев - Спасимира Пандева. Най-интересната част от концерта беше формейшънът с участието на 8 двойки, чиято хореография е подготвена от Петър Милчев специално за 60-годишнината на Велинград. За петте латино-танца танцьорите замениха традиционните костюми с дънки и ризи, поли и потници и взривиха площада с огнени ритми. Шоуто нямаше да е същото без водещия Кирил Аспарухов, чието присъствие публиката също дълго ще помни.
Танцьорите на “Импулс” заредиха сцената с много енергия и ритъм, които се вляха и в публиката. Концертът завърши с общ танц, в който всеки танцьор се избра партньор от публиката. Площадът се превърна в огромна танцова зала, а дълго след края на програмата хората не се разотиваха, за да запазят по-дълго емоцията от тази незабравима вечер с “Импулс”.

Кирил Аспарухов: Концертът даде импулс на публиката
На сутринта след концерта търсим професионалната оценка на Кирил Аспарухов. Всички на площад “Н. Гяуров” се убедиха, че той е не просто водещ на концерта, а част от емоцията на сцената и връзката между нея и публиката. По образование геодезист, по професия журналист в много печатни и електронни медии, по душа поет и шоумен, Кирил Аспарухов е първият шампион на България по спортни танци, първи шампион за сеньори и носител на вицешампионска титла. Определя себе си като последния мохикан от поколението, което през далечната 1968 г. за пъри път показва на сцена “Лада” в столицата танго и валс, румба и ча-ча.
- Г-н Аспарухов, колко клуба по спортни танци в България могат да направят концерт като този на КСТ “Импулс” Велинград?
- Само варненският и бургаският. Но Велинград ги бие, защото има много действащи шампиони в почти всички категории и няма турнир, в който КСТ “Импулс” да не превъзхожда. Трябва да си много луд, за да поддържаш школа за спортни танци във Велинград. Родителите го проумяват и вярват на Петър Милчев, дано и обществеността да му повярва. Позволих си сравнението с Нешка Робева, тя винаги е била в сянката на другите, както и Петър Милчев, който като състезател достига до вицешампионски титла. Но в момента, в който става треньор, прави люпилня за шампиони.
- По време на концерта няколко пъти нарекохте КСТ “Импулс” люпилня за шампиони - шампионската титла ли е най-важното в спорта или има и още нещо?
- Шампионската титла е венец на усилията. Най-огромният плюс е, че малки деца правят първите крачки в спорта, стават на “ти” с такта, усещат ритъма, партньора, фигурата, отговорността. Всяко състезание е битка, луд маратон. На всяко състезание има тънки сметки, детски сълзи, незаслужени обиди, които огорчават. Ако няма треньор като П. Милчев, който да стимулира танцьорите, те няма да надраснат себе си, да спечелят битката със себе си.
На концерта видяхме два формейшъна, които може да направи само клуб, в който има 8 равностойни двойки и хореограф. Спечелените титли водят до авторитет на клуба. Иначе как ще има “Импулс” и в други региони - клубът разширява географското понятие Велинград, Велинград става символ на престижен клуб.
От концерта никой не си тръгна, а дъждът беше от аплодисменти. Подиумът не отговаря на изискванията за спортни танци, но го превърнахме в паркетна зала на две нива. Поне в още 10 деца сме събудили огънчето на танца. Концертът стана импулс и за зрителите. Къде има концерт с 19 различни номера? Дори и моите провокации за Финли и “Който обича, той не забравя” бяха изпитание за лудите танцуващи сърца. Този концерт ще се помни! Жалко, че олимпийският медалист и кмет на общината Иван Лебанов не сподели емоцията на толкова шампиони.
- Каква е вашата професионална оценка за формейшъна, подготвен от Петър Милчев специално за 60-годишнината на Велинград?
- Фантастично беше! Имаше развитие, закачка, шанс за артистични ритми, редуване на вихрени ритми. Подобна мозайка има само при танцьори, които имат много натрупвания. А многото артистични връзки между танците не са по силите на начинаещ треньор.
Елена Баева