Новата книга на Петър Гелин “Слонова кост” връща времето с 20 години назад и разказва за експедицията, открила уникалното палеонтологично находище с кости от динозаври край Дорково. За първи път на едно място е събрана историята на експедицията с много богат снимков материал, интервюта с участниците от френска и българска страна, отзивите в медиите, идеите за все още несъстоялия се музей. Книгата е изключително ценен разказ за едно от най-интересните и перспективни открития в Чепинско, но засега е в ограничен тираж и се търси финансиране за допечатването й.
- Г-н Гелин, нека още веднъж да се върнем във времето преди 20 години и да припомним какво се случи тогава край Дорково?
- Преди 20 години приключи проучването на находището на древни животински видове край Дорково. Българо-френска експедиция в продължение на 3 години от 1985 до 1987 г. прави проучвания в местността Илин кладенец, която е на 500 метра от Дорково. Интересно е да отбележим, че това беше и първата съвместна експедиция на страни от Изтока и Запада в палеонтологията. Френският екип от световноизвестни специалисти дотогава беше проучвал находища само в Африка и Азия и първото му проучване в Европа се случи точно в Дорково. Те дадоха и другото име на това място - Слоновата кост. За 68 дни през тези 3 години екипът открива останките на 30 вида едри гръбначни животни, от които 2 вида от рода “Ананкус арвернензис”. Също и останки от различни видове дребни примитивни гризачи, примати, трипръсти коне (хипарион). Находището е датирано на възраст 5 милиона години и според оценката на френските специалисти е от световно значение.
Работата на експедицията е много широко отразена от българския и западния печат, включително от агенция Франс прес. Френският екип се ръководи от проф. Ербер Тома, заместник-директор на Колеж дьо Франс. В състава са още: Паскал Таси - световноизвестен специалист по хоботните животни от неогена; Шевкет Шен - специалист по миоценските гризачи; Доминик Висе - картограф; Жан-Луи Поадеван, Жан-Мишел Бара и Ерве Бара - консерватори и Силви Жирарде - директор на музея “Ан Ерб” (“На тревата”) в Париж. Същата е съпруга на проф. Тома и изготви проект за палеонтологичен музей в Дорково, зад който проект застава ЮНЕСКО.
От българска страна ръководител на експедицията е Николай Спасов от Природонаучния музей в София. Сред участниците са Емилия Коюмджиева, Васил Попов, Златозар Боев и Димитър Ковачев - учител по биология от Асеновград, любител палеонтолог, благодарение на когото в Асеновград вече има Палеонтологичен музей с 20 000 останки от 40 вида изкопаеми. Там също са изложени останки и от Дорково.
Находките от експедицията се съхраняват в Природонаучния музей в София, а част от тях са изпратени в Париж за изследване. От находището в Дорково са извадени 600 кости, като за 3 год. са проучени едва 15 кв.м. площ до дълбочина 1 метър.
- Вие сте очевидец на събитието, наблюдавате експедицията отблизо?
- 3 години отразявах работата на експедицията, осигурявах им информация, инициирах връзката с Франс прес, за което имаше трудности, тъй като тогава се искаше разрешение от Външно министерство. Съхранил съм всичко, което има като публикации. В книгата са интервютата ми с участниците в експедицията, които разказват за себе си и за находището. В личния ми архив са и цитатите от пресата, които в книгата са дадени на принципа на колажа, за да се получи по-точна картина на времето.
- Кое ви подтикна да издадете “Слонова кост” точно сега и каква е съдбата на книгата?
- Написването на книгата е провокирано от факта, че 20 години минаха от приключването на разкопките и вече всичко е забравено. Дано тя да даде старт отново да се предизвика интереса към находището и да се стигне до създаването на музей, защото откритието е от световно значение. Ще цитирам проф. Тома: “Дорково е уникално в целия свят. Досега не е разкопавано подобно находище. Може да се каже, че е нещо изключително”.
В същото време, ако днес турист отиде на мястото, ще види една гола поляна от 10 декара, която със заповед от 1990 г. има статут на природна забележителност. През 30-те години на миналия век учителката по биология Руска Чолева (съпруга на Манол Чолев) с ученици открива част от мастодонт и я дава в БАН в София, но няма интерес. През 50-те години отново специалисти взимат кости, но пак няма интерес. По случайност за пореден път находището е открито през 1982 г., когато група геолози правят проучване в Чепинския край и ръководителят им Милан Калчев вижда, че апаратурата пиука за излъчване на радиация. Много стари кости са откривани и в двора на църквата “Свети Илия” в Дорково.
За съдбата на книгата - има я като текст, но в малък, бутиков тираж. На разположение на читателите е в Народната библиотека в София. Ако някоя институция застане зад книгата, тя би могла да достигне до повече хора.
- Върнахме се 20 години назад, а какво е положението със съдбата на находището и замисъла за музей днес?
- След 1989 г. политическите и икономическите промени изместиха идеята за музея на заден план. Боричкането за власт взе връх на българската политическа сцена. За историята нямаше време никой от местните или националните управници. Проектът за музей отиде в забравата, а с годините един подир друг се забравяха и политическите играчи, които като еднодневки прелитаха в политическото пространство. А никой не се досещаше, че вместо да се опитва да прави история, по-добре би било да направи музей. И то такъв, който другаде в Европа няма! За да идват чужденците и да се прекланят пред старата история на нашите земи.
Елена Баева