Георги Стоилов Николов е склуптор-изпълнител, “каменоделец”, женен, има дъщеря, зодия Водолей. Завършва Строителния техникум в Брацигово, специалност “Добив и обработка на скални и облицовачни материали”. Отказва се от възможността да учи в София заради любовта си към дървото и камъка и както сам казва: “Защото занаятът си е занаят”. Преди промените от 1989 година работи в “Мрамор и гранит” 19 години. Разговорът ни започва със спомени и с вълнение за направеното от него по онова време:
“Щом някой град на България ще се посещава от Дипломатическия корпус, ние бяхме там: водни каскади, фонтани, барелефи - става дума за градовете Смолян, Благоевград, Кърджали, Хасково. Колкото до Велинград във връзка с 40 годишнината му направихме облицовката с риолит на “Паметника на съпротивата” и когато видях спрея по паметника, изпитах болка. В парка “Априлци” в Брацигово има 3 направени от мен барелефа. Но това вече е в миналото.
След промените от 1989 година работих година време по занаята в Чехия. Доволен съм от престоя си там, защото правих това, което обичам: барелефи, пластики, при това само от гранит. И хората ме оцениха по достойнство, а и аз натрупах малко “европейски опит”, най-вече по отношение на бизнеса. Последните десетина години съм се ориентирал към малка и модерна пластика, защото тя се купува.Тъжно е, но времената са такива и “класическата” не се търси. Истината е, че няма пазар за камъка - ето например чешмата, която е изложена в Бизнес центъра вече толкова време никой не я купува, въпреки че нещата се продават на половин цена от истинската им стойност.
Всичко, което се продава в магазинчето ми (то е точно срещу входа на Централния плаж), са авторски неща. С годините си изградих мой личен стил, който е комбинация между дърво и камък. Трябва да се знае, че камъкът, както и дървото, има “душа”, която трябва да усещаш и познаваш. В противен случай нищо не става. Радостен съм, че мои творби има не само у нас, но и по света: например в Австралия, Нова Зеландия, САЩ, Люксембург, Швейцария, Германия, Англия. В Гърция има една моя икона-барелеф (икона от камък), а с галерията-базар на г-н Антонио Стояновски в Скопие поддържаме много тесни контакти. В галерията му винаги има изложени мои работи, дори в момента имам поръчка за нови 50 пластики.
За мен е признание за труда ми фактът, че вече за трета поредна година ми се поверява изработката на купата на Бридж турнира, който стана традиционен за нашия град. Признавам, че бях и много развълнуван, когато Общината ми повери изработката на приза и статуетката на Общината за Първия Балкански фестивал по класическа китара.
За себе си имам максима, която времето ми доказа, че е вярна: човек трябва да вярва в ръцете си и да не бъде максималист по отношение паричното признание на работата му. Времената са много трудни за всички и това особено се чувства в малкия град. Тук особено силно се усеща липсата на сигурност, а търговията се върти в кръга на приятели и познати.
Желанието ми е всичко да си дойде на мястото, което ще рече не само да се дават луди пари за луксозни коли например, но да се дават пари и за предмети на изкуството. Забелязал съм, че хората, които имат пари не купуват, не са ценители на изкуството. А ценители има, само че те нямат пари. Радостното е, че те са повече, а и ние няма да сме все бедни. Това според мен ще стане, когато всички ние почнем да ценим чуждия труд и спрем с вандалщината. Сега не само че не се прави или се прави твърде малко ново, но се руши направеното. Сега като всички хора и аз съм притиснат от времето, в което живеем, а то е трудно и несигурно и затова не винаги се получава това, което съм си мислил предварително. Мечтата ми е да дойде денят, когато ще работя за удоволствие. Вярвам в това!”.
Записа Веска Божкова