На 4 септември по традиция на Милеви скали ще бъде отбелязана годишнина от сражението на тази дата през 1944 г. Събитията отпреди 64 години все още нямат еднозначна оценка и звучат по различен начин в спомените на участници, очевидци и съвременници. Различни са и интерпретациите на днешни изследователи. Своята истина за случилото се на Милеви скали на 4 септември пожела да разкаже пред в. “Темпо” Георги Балабанов. Той е от село Варвара, през 1944 г. е бил на 15 години и е участвал в партизанския отряд и в сражението. Ето неговият разказ със съкращения:

От сегашното време вече мога да преценя исторически как са се развили събитията.
На 2.09.1944 г. е смяната на правителството на Багрянов с това на Муравиев. Същият ден началникът на гарнизона в Пловдив ген. Попбожилов изпраща в Пазарджик офицер със задача да се унищожат партизаните на Милеви скали. Вечерта на 2 септември при нас на Милеви скали един вълк нападна овцете и удави двайсетина и на следващия ден разпъвахме кожите и ги колехме.
На 3.09. към Милеви скали пеша тръгва 27-ми Чепински полк, като една част минават през днешен Велинград, а друга през селата. Следобед при нас на Милеви скали пристигнаха чепинци, донесоха пити кашкавал от Начовото, имаше и много месо от овцете. Вечерта аз и още двама партизани бяхме на пост откъм Варварския балкан. Бях първият, който видя войската. Отидох да докладвам, че откъм връх Фенера идват войници. Но всички от ръководството на отряда се бяха събрали на съвещание, питам готвача, никой не знае къде са. Дойде и пост от чепинци, които бяха на Гарвановата скала. Четирима души от отряд “Ангел Кънчев” бяха изпратени на разузнаване към Варвара, Симеоновец, Семчиново - никой от тях не се върна да докладва, видели са войската, но остават зад нея. Ако събитията не бяха толкова бързо, тези хора щяха да бъдат съдени. Беше време, в което нямаше бдителност и отговорност за предпазване от войската. Имаше само два поста, знаеше се, че на върха има хора, имаше и агенти.
На 4.09. военният министър е в Скопие. В 8 часа, преди да се качи на самолета, той нарежда да се спрат всички действия срещу партизаните. Полкът вече е стигнал Начовото, където има радиостанция, но войската е по цялата планина и не могат да известят войниците по цялата територия. От наша страна, след като дойде и другият пост, се разтърчаха. Ръководството било на събрание там, където сега е хижата. Методи Шатаров каза: “Ще приемем боя!”. Тук е грешката: не знаят какъв е противникът - цял полк! Второ - кои са командирите на партизаните: Асен Бонев на отряд “А. Кънчев”, който е бил само войник, ген. Семерджиев на “Чепинци” е ученик, тогава няма понятие от стратегия, тактика и военно изкуство. Трето - не се водеха никакви занятия по военно обучение, 70% от младежите не бяха ходили войници, а срещу себе си имаха подготвена войска. 30% от партизаните бяха без оръжие, нямаше боеприпаси, тил, тактика, нямаше разузнаване. От гледна точка на разположението в местността “А. Кънчев” беше на по-добра, хоризонтална позиция, а “Чепинци” зае вертикална позиция от върха до Гарвановата скала. Никога войски не се разполагат във вертикално положение, като гледаш отгоре надолу изглежда, че са се качили по дърветата. Нямаше кръгова отбрана. Казаха на 10 човека един да се обърне в обратната посока, защото в тила идва войска. Предварително не бяха се избрали позиции. Досега няма анализ на въпроса за съотношението на силите и тяхната готовност.
Като се връщам назад, въпросът е можеше ли да се избегне сражението. Сражение имаше и то се прекрати от войската, а не от нас. Имаше сериозна стрелба, пред мен аз преброих 8 картечници. Но и войниците ни простиха: когато се изтеглихме от позициите и се скупчихме в Ситовски чал, ние се събрахме на поляната на едно място. На 9.09. в Пазарджик Кръстан Петков от моето село ме попита: “Гоше, вие като се събрахте на поляната, ако исках да ви изтрепя, всичките можех да ви изтрепя”. Той беше картечар, гледал как сме се събрали и тръгнали надолу по пътя.
Можеше ли на Милеви скали да няма бой? Ако не бяха пристигнали чепинци, ние щяхме да се изтеглим, след като видяхме войниците. Без подготвено командване се получи това нещо.
На 9 септември по мое мнение не е имало революция и въстание. Революцията е кърваво сражение, въстанието е спонтанно избухване на нещо. На 6.09. 1944 г. заседава правителството и в това време пристига нота от съветското правителство, че обявява война на България. Толбухин чака българите да вземат решение и като Румъния да обявят война на Германия. В същото време германците разоръжават командването на българсикя окупационен корпус в Скопие, самолети бомбардират бензиновите складове до Вакарел, готвят се да настъпят към София. Ако руските войски не бяха влезли, дали германците нямаше да окупират София и бойните действия вместо в Македония да се водят тук?
На 4.09. вечерта ние тръгнахме към Белово, на 5 срещу 6 септември се връщаме на Милеви скали. През нощта на Алабак се срещаме с партизани от “Чепинци”, които негодуваха много, че сме доведени на Милеви скали да ни изтрепят. Имаше скрито там радио и от него разбрахме какво е положението и побързахме да се върнем. На 8.09. сме в Малко Белово, върнахме се над Гореща вода да спим и на път за Семчиново ни посрещна велосипедист, че ни чакат в Септември. Отиваме там - няма жива душа в полицията и в общината. Бяхме 30-35 човека, тръгваме за Пазарджик през Злокучене и Бошуля. В Пазарджик говорят, че е имало митинг на 9.09., но това стана на 10.09. На 9.09. минаваме зад театъра и от втория етаж на старата община Любен Гумнеров каза няколко думи. В полицията имаше двама полицаи. В училището до градската поликлиника имаше неразоръжени германци, които са се опитвали да проучат пътя за Велинград и Якоруда. Тридесетина души влязохме в града - по това ще разберете дали е имало въстание. Към 16 часа отидохме в казармата и се строихме в две редици пред паметника. Зад него се строи караулът за смяна, въоръжен - и те колкото нас. Командирът на полка Еленков, който води бойните десйтвия на Милеви скали, слезе и ни държа реч, че войската изпълнява правителствените решения и че не се занимава с политически проблеми. После определи в кое помещение ще нощуваме и останахме в казармата, а войниците се хранеха на двора. Градът беше пуст, не е вярно, че на 9 септември е имало митинг.
По мое мнение 9 септември 1944 г. е преврат - политически, отгоре надолу. Не е имало спонтанна ситуация, за да има въстание. И не само в Пазарджишко, който беше от най-силните партизански райони.