“К’во да й гледам на Виената - хора, къщи, салтанати!”, каза с пълно пренебрежение към европейската култура преди повече от век обезсмъртеният от Алеко бай Ганьо. Бай Ганьо, разбира се, още е сред нас, но все повече стават хората, тръгнали да видят свят - не само заради алъш-вериша, завел бай Ганьо чак на брега на хубавия син Дунав, а и заради “хора, къщи, салтанати”. Та точно за тези туристи е голямата конкуренция и битка - къде ще изберат да почиват, къде ще са това лято и тази зима, коя държава, град, курорт ще ги направят свои гости с най-примамливата оферта.
Туризмът е сложен бизнес, туристическият продукт се създава и налага на пазара трудно, в условията на огромна конкуренция. Защото ако искаме да сме курорт на четири сезона и да посрещаме гости целогодишно, а не 20-30 дни през лятото, трябва не само да привлечем туриста, а да го накараме да дойде пак. Начини много! Но повечето от тях опират до детайлите и точно тук във Велинград никак, ама никак не сме силни.
Ще оставим настрана “детайли” като обслужване, пътна инфраструктура, реклама и ще обърнем взор към един друг детайл - табелите, които указват туристически и културно-исторически обекти. И тук възниква един логичен въпрос, чийто отговор е направо срамен за национален курорт като Велинград: къде на територията на града и общината има такива табели? Как дошлият във Велинград турист да се ориентира първо накъде е езерото Клептуза и второ с какво този карстов извор е уникален, единствен и неповторим? Кък същият този турист да стигне до Историческия музей или до Градската художествена галерия? Как, ако намери течаща чешма с минерална вода, да знае какво точно лекува тя? Как да открие пътя към чудесните и забележителни местности и параклиси извън града? Единственият вариант за туриста е да възпита в себе си качествата на Индиана Джоунс и сам да се впусне в авантюрата “Опознай Велинград”.
В града бъка от табели, билбордове и трансперанти на хотели и заведения, но липсата на табели за каквито и да е културно-исторически забележителности е тотална. В цяла Европа е утвърдена практиката оцветените в специфичен кафяв цвят указателни табели да сочат обекти с културно и историческо значение. Кафявата табела е знак за любознателния турист, че ще види и научи нещо важно за историята и културата на мястото, което е посетил. В целия регион на общините Велинград и Ракитово обаче няма нито една такава табела!
Драстичен пример е крепостта Цепина - обект с невероятно богата история, в значителна степен запазен и съхранен, имащ много какво да разкаже за славното минало на нашия край. Плюс още едно огромно предимство: преди няколко години пътят до хижа “Цепина” бе асфалтиран с европейски пари по програма ФАР и достъпът с автомобил е комфортен през всички сезони. Почти готов туристически продукт, дето се казва - остава само да се “опакова” и поднесе на туристите. Обаче идете на място, за да видите какво де факто поднасяме. Стените на крепостта, на църквите и водоемите, на жилищата и укрепленията стоят, сякаш неподвластни и на времето, и на човешката немара. Но от многобройните табелки пред всеки от обектите не е запазена нито една! Текстовете са изтрити напълно или частично, човек стои, гледа и на практика няма откъде да почерпи информация какво точно вижда. Вярно, в хижата има музейна сбирка, от която може да се научи много. Но в 21 век това не стига - трябва реклама, трябва туристът да получи информация “тук и сега”. И когато това стане, самият исторически обект се превръща и в източник на печалба. Поне така се случва в Европа, където историята се цени, пази и в нея се инвестира, защото тази инвестиция води туристи и е доказано печеливша.
Друг пример от един от най-любимите и за велинградчани, и за гостите на курорта туристически маршрути - до Стария чарк. Маркировката на пътеките се прави единствено благодарение на ентусиазма на хора от туристическите дружества във Велинград и с техни средства, за което трябва всички да сме им много благодарни. Следвайки маркировката, туристът достига първо до Никульова църква, където може да научи за историята на местността от поставената от Дружеството за защита на Родопите мраморна плоча. Важно и нелицеприятно уточнение: поставената с толкова добри намерения и с толкова усилия плоча е счупена! В близост е параклисът “Свети Никола” - истинска приятна изненада за туриста, който просто няма откъде да научи предварително нито за този параклис, нито за по-близкия до града “Свети Георги”. Стигайки до Стария чарк, въпросният турист се озовава пред показаната на снимката табела. Е, тя може и да е чудесна мишена за стребла, но със сигурност ще доведе до потрес някой чуждестранен гост, свикнал по европейски всяка табела да му показва къде е и какво вижда.
Вместо да изброяваме такива примери, които са на всяка крачка около нас, по-добре да акцентираме върху една дата - 31 октомври 2008 г. Това е крайният срок, в който общините могат да кандидатстват за 22 394 085 лева по програмата за подкрепа развитието на паметниците на културата с национално и световно значение. Европа ни дава парите за много дейности, сред които развитие на съпътстващата паметниците на културата туристическа инфраструктура: табели, информационни центрове, детски площадки със зони за отдих, паркинги, зелени площи, тротоари, тоалетни, осветление, улеснения за възрастни и хора с увреждания, организиране на събития, реклама, промоция на проекти, обучение на персонал и т.н.
Впрочем, други общини отдавна го правят - например Пловдив до октомври ще вложи 100 000 лева за табели на всички архитектурни паметници и разкопки в града, при това на 4 езика. Само в последната седмица на август Каварна съвместно с румънския курорт Констанца отдели 34 000 евро, за да обучи 15 свои специалисти в областта на културния туризъм. Времето, когато нашите деди казваха “С питане и до Рим се стига”, отмина. Днешният пътешественик иска друго и истински курорт ще стане този град и регион, който бързо се ориентира в нуждите и желанията на своите туристи.
Елена Баева