Работих 30 години в Микробиологичната лаборатория към ХЕИ - Велинград. Още в първите ми стъпки като лекар се сблъсках с голяма епидемия от дизентерия в Ракитово. Тя пълзеше по контактно-битов път, с два смъртни случая, когато тръгнахме от къща на къща. Лекарите лекуваха болните по домовете им без да съобщават нищо. Само бързото хоспитализиране и изолиране в Инфекциозно отделение (ИО), ефикасно проведеното лечение с доказване на точния причинител и подходящ антибиотик и обеззаразяване на огнищата ликвидира епидемията.
Това беше първият ми урок от практиката - борбата със заразните болести се води екипно: екипът на ИО с лекар инфекционист и обучен персонал; точната диагноза и насочване на лечението от микробиолога в колектив с лаборанти и на епидемиолога със своите помощници на терена за дезинфекция на огнищата. Тази постановка важи и сега. Има известни особености във връзка с вида на заразната болест, но принципът си остава същият. Свидетелка съм на няколко такива епидемични взривове от дизентерия в града и района. Докато не се хоспитализират болните и оздрави терена, епидемиите не свършват.
Освен дизентерията имаше хранителни натравяния, често бяха масови. Например хранителното отравяне в ресторант “Двете круши” преди години бе причинено от салмонела. Всички, които бяха яли пасти, се разболяха. Самата салмонела доказахме в крема, направен от яйца - нещо забранено от МНЗ. Такава тежка масова епидемия имаше и в “Двореца”. Причината бе стафилокок, открит в сладолед и почти зараснала рана на ръката на сладкаря. Не бяха редки случаите на епидемични менингити, които не ставаха многобройни благодарение на изолирането и лечението им в ИО, доказването им бактериологически, изследването на контактните за бацилоносителство, саниране и дезинфекция на домовете.
Случи се и вътреболнична инфекция в АГО. Поради имунизацията дифтерията сега протича много нетипично и се доказва само бактериологически. Но случаите на конюктивити на новородените, откриване на дифтерия в детеродните пътища и получилото се бацилоносителство в горните дихателни пътища на персонала беше голям проблем. Ликвидира се след правилно лечение, насочено с антибиограма.
Освен случаите на бактериални инфекции, които се доказват от Микробиологичната лаборатория (създадена като база, способна да се справи с предизвикателствата), в ИО постъпват болни от заболявания, причинени от вируси: епидемичен хепатит, вирусни инфекции на белия дроб и горните дихателни пътища, вирусни инфекции на чревния тракт, вирусни менингити. Да не забравяме, че нашият район е ендемично огнище на хеморагичния нефрозо-нефрит - вирус, разпространяван от мишки, замърсили храна. Освен това Велинград е курорт с всичките рискове на внасяне на инфекция от други градове и от чужбина. Но диагозата се поставя тук, епидемиологичното проучване се прави тук, местното ИО хоспитализира болните от Велинград, Ракитово и района и курортисти. За да бъде ефективна борбата със заразните болести, мястото на ИО е тук!
Това отделение е основано от самоотвержения д-р Захари Дошкинов, уважаван от всички лекар. Той е водил тежки битки с петнистия тиф в района и сам е преболедувал. Основавайки ИО, продължава да води битки с всяка появила се заразна болест. Отделението е минало през много етапи на развитие, в различни сгради, при невъзможни условия, но се е правило всичко възможно да се изолират и лекуват болните -
без сметки, безрезервно!
И най-после след построяването на болницата то намира своето място. Отначало д-р Дошкинов и после д-р Чешитев имат мизерен кабинет в коридора и големи стаи в малкото отделение, в които не могат да отделят болните с различни инфекции. Но се намират спонсори - без медицинско образование, но с будна съвест и помагат да се оформят отделни стаи и манипулационна. При тези условия самоотвержено работи дълги години д-р Б. Попова, а после д-р Г. Филипова. Справят се със свръхнатовареността при епидемии - като на пожар, както казва д-р Попова. Защото месеци в отделението може да е спокойно и да няма много болни, но винаги са готови да реагират при нужда.
Много важен е основният ремонт, който се направи през 2000 г. за осъвременяване на отделението. Парите и материалите бяха събрани от фирми и организации - всеки, който е помогнал, е имал ясното убеждение, че ИО трябва да има и трябва да е осъвременено: сега облицовките и стените на цялото ИО са с материали, позволяващи лесна дезинфекция; санитарните възли са подновени като качество и брой за различните инфекции; има кухня, манипулационна и удобен лекарски кабинет, има отделен вход и сан. пропусник. Няма отделна канализация и отделен вход, но тези изисквания не могат да бъдат спазени в 99% от сегашните болници.
Сега главният лекар и медицинският съвест трябва да имат съвест да не унищожат направеното ИО. Всякаква друга замяна - било в Детско или Вътрешно отделение, не може да се равнява на това, което е направено и на по-ефективна изолация. Отговорните фактори по най-гъвкав начин трябва да осигурят лечението на болните да бъде безплатно - като се ползват налични специалисти и пенсионери и се осигури възможност за обучение на млад специалист по инфекциозни болести. При добро желание и далновидност това е напълно възможно, болните няма да се изпращат в Пазарджик и лечението им ще бъде осигурено.
В заключение искам да задам няколко въпроса. Какво ни застрахова сега, че няма да се получат опасни епидемични взривове? Това, че хората с всеки изминат ден се чудят как да се изхранят? Защитата на хората е толкова намаляла, че има бум на туберкулоза. Че роми изравят трупове на болни животни и ги продават за месо? Че пием вода от минерален извор - 15 с прерязана метална тръба и включен маркуч, а наблизо изтича отточна вода също от прерязана тръба до Женска баня? Можем ли да избием гризачите в района, които замърсяват хранителните продукти, за да сме сигурни, че няма да се случи заболяване от хеморагичен нефрозо-нефрит? Това, че винаги ще има дизентерия и джипитата ще я лекуват по домовете като ентероколит, с което не може да се спре разпространението?
Съвременното лечение е откриване на причинителя, изолация и лечение в ИО, изписване на болния при отрицателни резултати, дезинфекциране на огнището. Колко пъти трябва да се повтори това, за което всеки лекар е длъжен да мисли, както е мислил преди 50 години д-р Дошкинов, а ние ще се върнем с колко още години назад?!
д-р Анна Колчагова