150 години от рождението на Атанас Зидаров:Личност, която заслужава улица да нос

Публикувано на 14 Oct 2008 08:42

Едно име, свързано трайно и градивно с някогашното село Лъджене, сега квартал на Велинград. Име, вградено сред най-достойните, останали в историята на това родопско село. Един живот, оставил лични дела и примери, които отвеждат и приучват към самоотверженост, решителност и безусловно поставяне на обществените интереси над личните. Дела и примери, които свързват миналото с настоящето и с надежди за бъдещето. Те излъчват гражданска доброделенсот, свързана с чувство за дълг към себе си и обществото. Изненадващо, тези дела и примери са изоставяни и постепенно засенчвани. Тяхното съдържание, както и тяхното ясно, точно и пълно възпроизвеждане и правилно обяснение, е ограбвано от посегателствата на забравата, напластявана през десетилетията. Но не напълно. Това, което е останало, продължава да възхищава, да предизвикма интерес, уважение и признателност. Атанас П. Зидаров е роден в Чирпан през 1858 г. Завършил е гимназия в Одрин. Вече пълнолетен, силно повлиян от патриотични теми и възвишени родолюбиви чувства, зыавършва и военно образование в София. Постъпва на работа като военен в Пловдив, града-столица на Източна Румелия. Оттук нататък, застанал под националното знаме с офицерска униформа, подчинява гражданските си добродетели в служба на пагона. През историческата 1885 г. активно участва в съединителната борба. Освен в Пловдив, Атанас Зидаров служи и във войскови части в други населени места. През 1891 г. е командирован в с. Лъджене заедно с военнната си част. Тук преминава в запас с чин майор и веднага се преселва. Посрещнат е като един от многото щастливи преселници, но със славно минало и забележителни успехи в личния живот. Преселник, който здраво укрепва позициите си в новото местожителство. Купува имот. Построява собствена голяма и модерна сграда, предназначена и използвана за хотел. В тази сграда, по негово предложение, се настанява безплатно изнемогващото лъдженско читалище. Но славата и успехите освен щастие и заслужено уважение, понякога носят и завист. Може би завистта не е подминала Атанас Зидаров и е основната причина голямата и модерна сграда, в която било настанено читалището, да бъде унищожена. Опожарена е до основите и читалищните дейци отново са изправени пред тежки изпитания. В този още по-труден период, в чисто военен стил, Атанас Зидаров намира сили и средства да поеме в свои ръце ръководството на читалищния живот. Активната читалищна дейност не заглъхва. Този забележителен жест на Ат. Зидаров е първата решителна стъпка към изграждането на читалището като могъщо просветно и културно средище в с. Лъджене. След него най-активните читалищни деятели продължават да развиват, разнообразяват и обогатяват читалищната дейност и повишават интереса към нея. Театралната сцена се превръща в безмълвен свидетел и поприще на възхитителни културни събития и на просветна дейност с високо ниво. Много са изнесените лекции на здравни, селскостопански, исторически и други теми. Най-забележителни си остават срещите с носители на високи постижения в различните области на изкуството. Не е необходимо да се изброят всички, но основателно може да се наблегне на две. Недостижими остават като културно събитие и триумф в читалищния живот двата последователни юнски дни през 1942 г., когато местната общественост възторжено, с радост и вълнение посреща и изпраща гостуващия Царски симфоничен оркестър с диригент именития професор Саша Попов. Тук някъде трябва да се търси и наследения принос от Атанас Зидаров. Пак по онова време на читалищната сцена в с. Лъджене гостува българското театрално величие - артистът от Народния театър Кръстьо Сарафов. Пред местната публика той се представя в ролята на Тартюф от едноимената комедия на Молиер. Можем да си представим как са посрещани тези и ред други блестящи, по превръщани в общодостъпни събития. Атанас Зидаров е участник в Балканската и Първата световна война. Повишен е в чин полковник. Изпълнил достойно войнския си дълг към Родината, се завръща в Лъджене. Тук е посрещнат като герой от многобройните си приятели и почитатели. Тук, в село Лъджене, през 1919 г. завършва земният му път. Предлагаме във връзка със 150-годишнината от рождението на Атанас Зидаров Общинският съвет да прецени възможността и необходимостта някоя улица или друг забележителен обект да се наименува “Полковник Атанас П. Зидаров”. По този начин да се отдаде заслужена почит на неговата памет.
Илия Д. Шуманов

Премиера и първи отзиви за новата книгата на Никола Делиев

29 Mar 2026 14:34

Никола Делиев представи своята шеста книга, свързана с историята на родния край и посветена на „Улиците и техните обитатели в Каменица по време на моето детство“. На 24 март в Наро...