Ученици от СОУ “Св.св. Кирил и Методий” - Велинград и техни родители са сред участниците в националния конкурс за есе на тема “Моят готин родител” и “Моето най-готино дете”. Организаторите на конкурса - Фонд на ООН за населението и издателска къща “Кръгозор” ще определят победителите по време на международния панаир на книгата от 3 до 7 декември в София. Ето две от есетата, с които се представят велинградските деца и родители:

Моят готин родител
Да си призная честно, не съм фенка на думи като “готин”, “пич” и така нататък. Вкъщи постоянно ми напомнят, че има прекрасни български думи, с които могат да се заменят тези, които ние, в нашата възраст, често използваме. Съгласна съм с родителите ми, бабите и дядовците ми, но в същото време прекрасно разбирам какво означава да имаш “готин родител”. Е, аз съм късметлийка и почти всеки ден го осъзнавам - имам прекрасни родители. Те за мен са преди всичко приятели. Истински приятели - обичат ме безпределно, но никога не ми спестяват истината за грешките ми и пропуските, които като всеки жив човек правя. Това ми помага, за да бъда по-добра.
Възхищавам се много на мама, струва ми се даже, че приличам на нея. Поне така ми се иска! Но сега ще разкажа за най-готиния татко на света - моя татко Вальо! Винаги, когато отида някъде с него, съм много горда и ми се иска на всички да извикам: “Това е тати!”. Той е силен, изглежда като човек при когото винаги можеш да бъдеш защитен. Има красиви сини очи, които често ме гледат строго, но с обич. Знам, че е справедлив и обикновено, когато споря с него или не съм съгласна, по-късно разбирам, че съм избързала.
Тати ме запали по различните видове спорт - плуване, баскетбол. Той самият е спортувал активно и сега, когато отидем на басейн заедно, виждам, че всички се възхищават на стила му. Как искам да постигна неговите умения и се надявам, че ще успея. С него имаме и друго еднакво хоби - любовта и грижата към нашата Клео, ловджийско куче гонче, което все още е съвсем малко. Преди години се страхувах от кучета, но тати ми купи много книжки и енциклопедия и сега вече знам, че кучето е добър приятел.
Няма тема, по която да не мога да говоря с тати. Той винаги ме изслушва и спокойно ми обяснява или отговаря на въпросите ми. Тати е инженер по професия, занимава се със собствен бизнес и е човек с широки интереси. Обикновено на него разчитам, когато трябва да ми се обясни нещо по математика, география, история, човек и природа, та даже и по рисуване. Тати цени много изкуството и често купува интересни книги, които заедно обсъждаме.
Когато направя нещо, което не е съвсем правилно, той не бърза да ми се кара, а първо ме пита защо така съм постъпила, дали разбирам грешката си и понякога търпя наказанието. Не ми е приятно, но следващия път се замислям дали да постъпя така. Понякога ми прави компромис, като се извиня, но ако пак се повтори същото, извинението не помага. Не му се сърдя, защото той е наистина най-готиният татко на света! На същото мнение са мама и кака. Може би, ако всички бащи са като него, децата ще живеят много по-добре и няма да гледаме в новините репортажи за агресивни деца и деца с противообществени прояви. И въобще смятам, че най-голямото щастие е да имаш добри родители. Желая го на всички деца - малки и големи!
Симона Жекова, 12 год.


Моето най-готино дете
Най-готиното дете на този свят е, разбира се, моето и никое друго. Защото всеки ден ми носи озарението, че децата са нашата награда, мъка, изпитание, радост и щастие в този един живот.
Най-готиното дете на този свят не е най-доброто и слава Богу. Защото, ако беше кротко и послушно, как щяхме да разберем, че расте дете? Най-готиното дете често се разсейва и забравя за теста, за следващия ден, ступва братчето си с по някой шамар и не отстъпва, когато си е намислил нещо.
Най-готиното дете - като всяко дете, обича повече игри. И нека - защото ако спре да играе, значи е пораснало. И тогава ще виждаме по-често девойката и все по-рядко детето.
Най-готиното дете обича да си нарежда стихотворение и да събира разни съкровища - салфетки, красиво огледало и разни такива неща, каквито всеки от нас е събирал във времето, когато е бил най-готиното дете.
Сигурно и затова Пипи Дългото чорапче казва, хапвайки вълшебните хапчета: “Хайде, хапчета чудесни, никога да не порасна...”. Защото децата, и особено най-готините, често бъркат правоговора и правописа.
Най-готиното дете, като всяка уважаваща себе си малка дама, обича да се гримира и да си слага червило. Сега това е само игра и колко е хубаво, че все още не е осъзната необходимост.
Най-готиното дете често бърза, когато си готви уроците и като всички готини деца едни неща учи с досада, други - с удоволствие. Но е наясно, че така или иначе трябва да си свърши работата, въпреки че предпочита да гледа телевизия например. А когато пожелае, най-готиното дете може да бъде добра и с малкия си брат и тогава да си играят.
Най-готиното дете обича животните и сигурно, ако може, ще направи зоопарк - стига да има къде и кой да й позволи.
Това е моето най-готино дете. А най-хубавото е, че има на кого да извикаш: “Хайде, прибирай се, вечерята ще изстине!”.
д-р Пламена Милчева