Според древните автори в Родопите е имало четири големи светилища: на Кронос, Юпитер, Уранос и на Дионис. Няма засега открити сведения, които да ни подскажат, тези светилища дали са били свързани или са били на едно място. Със сигурност обаче може да се каже, че светилището на Дионис е било свързано с бесите. Нещо повече - то е пазено и обслужвано от бесите. Разглеждайки района, в който са живели бесите, може да се предположи, че светилището е било свързано по някакъв начин със столицата Бесапара. И наистина от Горна Бесапара (Баткунион) има пряк път през рида Каркария, който води към “Пешин бърдо”, ”Мантарица” и връх Сютка. На самия рид Каркария се намират “Златните портици”. Вероятно това е била вратата, през която се е влизало в свещената земя. Стар римски (тракийски) път минава покрай язовир Батак и навлиза в резервата “Мантарица”. Покрай него има кули (крепости) и по-малки светилища: в местността ”Ушите” или връх Мел, светилището на Хера (богинята майка), по-късно станало келтско селище, намирало се над град Костандово и светилището в м.”Пешин бърдо”, известно днес като тракийска крепост от V в.пр.н.е.
Днес названието “Мантарица” носи само една местност, намираща се на около 2-3 часа път от връх Сютка, но в миналото навярно целият район е бил “свещена земя”,”земя на прорицатели”. В този район се включват селището, където по всяка вероятност са живели обикновените хора (беси), помагащи за охраната и обслужването на светилищата: ”Градот” - мястото, на което са се провеждали Дионисиевите тържества; ”Дронтовица” (”Дрънтовица”); районът Ремово с пещерите, от които бесите са копали злато за направа на златните съдове за светилищата и обредите; некрополът, където са били извършвани особено важни погребения в м. ”Джурковица” до м. Ремово, срещу пещерата “Извора”, която след 1960 година е наречена “Лепеница.”
Централното светилище вероятно е в местността “Кабата”, на около километър под връх “Сютка”. За всички местни хора това е свещено място. От него и от м. ”Мантарица” е водата на Ракитово. В тази местност “Кабата” се намира може би най-високият извор в Родопите - на около 2000 метра височина. Ракитовци го наричат “Момин извор”, защото водата извира от процеп в една скала. Дебитът му не се мени и водата е чиста като сълза. Вълшебството на това място е невероятно и напълно покрива представата за траките, които са посрещали изгрева и са богопочитали скалите, огъня и изворите.
При ясно време от връх “Сютка” се виждат като на длан Рила, Пирин, смолянският Карлък и Перелик, Стара планина и Средногорието, равна Тракия и даже Бяло (Тракийско) море.
След изкачването на върха по-малките светилища, които го заобикалят, са като на една ръка разстояние: Бабек - светилището на Хера над Костандово, светилището на връх “Мел”, баташкият Карлък (Бялата скала), древният град Дженевра, светилищата в района на Доспат (Любча).
Цялостни и задълбочени проучвания на този район не са правени. Твърде малкото, което се знае, само събужда любопитството, въображението, търсенето и разгадаването на много въпроси, например: кога в този свещен район е възникнало селище с латинското наименование Дженеоврис (изворите на живота)? Може би, когато земята на светилището е била наречена “Мантарица”? Какво означава “Бабек”? То толкова много напомня името на източния бог Баал (Ваал), който според изследователите съответства на Юпитер. Дали днес мюсюлманите се покланят на свещения черен камък “Каабата” така, както траките са изпращали на изгрев слънце всеки ден поздрав към Дионис в м.”Кабата”? Преведена от иврит (еврейски) думата “кааба” означава “небесната стая на бога”.
От книгата на Закария Сичин “Стълба към небето” научаваме за един пътешественик от XVII в. Дарвю (проучващ земите на днешен Ливан), който пише в своите “Мемоари” (II част, 26 глава), че според местните евреи и мюсюлмани там бил открит древен ръкопис, който разкривал следното: ”След потопа, когато в Ливан царувал Нимрод, той пратил исполини да възстановят крепостта Баалбек, наречена така в чест на Ваал, бога на моавците - поклоници на слънчевия бог.”
Връзките на бог Ваал с мястото в дните след потопа е показателна. Още щом си отишли гърците и римляните, местните жители изоставили гръцкия топоним Хелиопол и отново започнали да го наричат със семитското му име - Баалбек.
Има различни мнения за значението на това наименование. Мнозина смятат, че означава “Долината на Ваал”, но възоснова на правописа и талмудическите сведения по-вероятно е то да означава “плача на Ваал”.
В цитирания текст се очертават поне два основни извода: топонимното название Бабек (Баалбек) е много древно и то е свързано с поклонение на слънчевия бог Баал (Ваал).
И още: ако се приеме, че светилището над град Костандово, където са намерени оброчни плочки на Хера, е свързано с върховните божества на гърците (Хера и Гея), то наистина в един не голям район има няколко различни светилища и само бъдещи проучвания ще могат да докажат това ли е мястото на четирите светилища - на Юпитер, Кронос, Уранос и на Дионис. Най-важно за траките и за нас е светилището на Дионис!
Сдружение “Суткя” - Ракитово, из подготвено за печат изследване