Над 1100 велинградчани подкрепиха подписката срещу закриване на Инфекциозното отделение в общинската болница. Организаторите на подписката съобщиха, че на 13 май тя ще бъде внесена официално в общината - до кмета и до Общинския съвет. На 15 май Общинският съвет ще обсъжда темата. Междувременно група лекари изпрати писмо до вицепремиера и министър на труда и социалната политика Лидия Шулева, министъра на здравеопазването Божидар Финков и председателя на Акредитациония съвет към МЗ проф. д-р Петър Николаков. Писмото е подкрепено от д-р Бонка Попова, д-р Анна Колчагова, д-р Ганка Филипова, д-р Съдбина Топорчева, д-р Дора Табакова, д-р Ромил Попов, д-р Василка Настева, д-р Радиана Кюркчиева, д-р Емил Драгийски, д-р Вили Хрисчева, д-р Веселин Хърлев, д-р Иван Костадинов, медицинските сестри Илинка Сапунова и Иванка Спасова. В писмото се казва:
Имаме Инфекциозно отделение (ИО), отговарящо максимално на съвременните изисквания, в болница, построена преди 45 години, с перфектно обучен персонал. При последната акредитация на “МБАЛ-Велинград” от проф. Маркова на 26 ноември 2001 г. същото отделение е акредитирано да остане в структурата на болницата.
Имаме лекари специалисти по заразни болести (пенсионери), има също възможност да се създаде млад лекар-специалист. Специалистът-пенсионер може да бъде консултант до оформяне на специалист-завеждащ. Така че условия за сключване на договор с РЗОК по клинична пътека “вирусен хепатит” са налице, което ще осигури за болните (включително по посока на чревни и въздушно-капкови енфикции) безплатно лечение и изследване.Имаме перфектна бактериологична лаборатория и епидемиологичен отдел, които са способни да се справят със задълженията си.
Как може с лека ръка да се унищожи отделение с 10 легла, напълно осъвременено като база, което поема болни от куротния ни град, от Ракитово и околните селища и тези от по-далечния висок район - например болните от Сърница трябва да пътуват още 50 км до Пазарджик. Условията в ИО - Пазарджик не са по-добри от нашите. При епидемии, естествено, че десетте легла не ни стигат и тогава е възможно ползването на ИО в Пазарджик. Това е нещо двупосочно: когато в Пазарджик има такъв проблем, те редовно са пращали болни за лечение в нашето ИО.
Защо трябва да се затвори отделение, създадено с помощта на дарители - фирми и граждани, чието желание е нашите болни да се лекуват тук? Да попитаме републиканския консултант по заразни болести д-р Майда Тихолова: може ли и трябва ли заразно болните да се лекуват по домовете, както ни препоръча във Велинград проф. Запрянов? Лечението на такива болни без диагностично изследване, с антибиотици “на сляпо” много често създава хронично болни и здрави бацилоносители - пресен пример е салмонелозното хранително отравяне в Русе.
Били сме свидетели на дизентерийни епидемии, взривни хранителни отравяния от салмонели, стаф. ауреус и др.; менингитни епидемии от менингококи или вируси; епидемии от хепатит; хеморагичен нефрозонефрит без смъртни случаи; чревни и белодробни инфекции от дифтерия, стафилококи и др.
Кое ни гарантира, че всичко това няма да се случи пак? Рисков фактор е намалената защита на населението, което се манифестира с увеличението на туберкулозата. Рисков фактор е нашата питейна вода, която в по-голямата си част е от карстов извор и въпреки пречиствателната станция при силни дъждове водата помътнява и трябва де се хиперхлорира. Рисков фактор е, че нашият район е ендемично огнище на хеморагичен нефрозонефрит. Рисков фактор е, че Ракитово и селата Костандово и Дорково са огнища на хепатит. Рисков фактор са съмнителните хранителни продукти, неотговарящи на санитарните изисквания. Рисков фактор е безотговорното лечение от лични лекари без изследвания, в дома.
Надяваме се проблемът да се реши в интерес на болните хора и в интерес на квалифицираните кадри, които се занимават с тяхното лечение и обслужване.