Четвърта година във Велинград работи Дневният дентър за деца и младежи с увреждания “Надежда”. Намира се в кв. Каменица, до детската градина. Името “Надежда”, даденото от “кръстницата” Иванка Христова, тук е на точното си място - нужната глътка надежда за децата и техните семейства. В същото време това, което направи община Веулинград със създаването на този център и това, което прави неуморният персонал от 10 жени, са достатъчно основание за надежда, че като общество вече изпълняваме поне част от моралния си дълг към децата с увреждания.
“Когато центърът бе открит в края на 2005 г., той бе посрещнат с известни резерви”, споделя днес директорката на “Надежда” г-жа Величка Симеонова. Първоначално родителите на децата сякаш нямат достатъчно доверие към подобна услуга или още не са осъзнали в достатъчна степен нуждата от нея. “В сравнение с началото, сега ни търсят повече, не се капсулират да крият проблемите си, а търсят решения”, допълва Анна Табакова, която работи с децата от самото създаване на центъра.
И така днес капацитетът от 24 места е запълнен, а “Надежда” осигурява за децата от 3 до 18 години и дневна грижа, и почасови услуги. Засега децата, които посещават центъра, са от Велинград, Драгиново и Света Петка (имало е и от Ракитово, но отскоро там има дневен център). В проект е откриването на филиал на центъра в Сърница. Добрата новина за всички е, че родителите вече не заплащат такса, за да могат децата им да посещават центъра - държавата е поела тази грижа.
Добра новина има и за персонала: кметът Иван Лебанов изпълни обещаното преди месец и заплатите на работещите тук най-после бяха увеличени. Напълно заслужено за труда, който изисква не само много знания и квалификация, а и много човещина и съпричастност. За да си вършат добре работата, им помага постоянното обучение. За трета година участват в международната програма “Детето и неговите симптоми”. Шест пъти годишно по тази програма в столицата идват френски специалисти от асоциацията “Лекари на света”. Техните лекции и споделените случаи ги зареждат с идеи и енергия за работа, казва г-жа Симеонова. Другото, което много помага в трудната им професия, е да се научат да оценяват потенциала, а не дефицитите на детето, да гледат позитивно и да успеят да вдъхнат кураж на родителите и децата. Има и още нещо според А. Табакова: “Не ми е тежко, защото не ги приемам като деца с увреждания, а като нормални деца”. Какъв е пътят, който трябва да измине родител на дете, което има нужда от услугите на такъв център? Първата крачка е или отдел “Закрила на детето”, с който център “Надежда” работи в пълно сътрудничество, или среща с директорката г-жа Симеонова. И ако по време на първата среща с родителите трябва да паднат много прегради, то първото посещение на децата винаги е изпълнено с радост. На децата тук наистина им харесва - има басейн с разноцветни топки, много играчки, чудесни занимални и класни стаи, компютри, фитнес-уреди, работилници за трудотерапия... Според държавната наредба обстановката в центъра трябва да е максимално близка до семейната среда. На практика обаче тук има много неща, които децата не могат да намерят у дома. Например специални учебни помагала, благодарение на които се учат на ежедневни умения като отключване на врата, завързване на връзки, откопчаване и закопчаване на копчета, подреждане на пъзел, употреба на течен сапун при миене на ръце - всичко това за децата е огромна крачка напред!
Веднъж записани в центъра, децата имат един месец за адаптация и взаимно опознаване. В края на този месец се свиква мултидисциплинарен екип с участието на всички хора, които имат отношение към детето - родители, учители, личен лекар и др. Те се запознават с цялостната оценка на детето и му изготвят индивидуален план за грижа. В плана залягат задълженията на всяка една от страните и той се преразглежда не всеки 6 месеца, за да се види какво е постигнато и какви са проблемите. Г-жа Симеонова подчертава, че когато с родителите наистина са партньори, резултатите идват по-бързо. Вече четвърта година на всяка екипна среща тя призовава родителите да се организират и да създадат свое настоятелство. Тази потребност все още не е узряла, но със сигурност и това ще стане някой ден. Това, с което дневният център “Надежда” помага на децата, е, че тук те не са изолирани и се чувстват значими. Ако едно дете с увреждане стои само вкъщи, то има два варианта: ако може да гледа телевизия - гледа по цял ден, ако не може - стои в кошарата. Много често в семействата има проблеми - бащите често бягат, а майките живеят с чувство на вина и се стремят да вършат всичко, което детето може и само да свърши. Така детето става един консуматор. Но в каквото и състояние да бъде доведено в центъра, тук то се чувства щастливо - общува с други деца, изгражда доверителни връзки с персонала, научава нови неща. Облекчава се животът и на детето, и на семейството - родителите имат възможност да обърнат внимание на себе си поне за няколко часа, да общуват, за получат глътка въздух, за да се заредят отново с нужните енергия и търпение, казва г-жа Симеонова.
Тя с право се гордее, че има деца, които са напуснали центъра, но пак са се върнали. Има и такива, които вече не идват, защото благодарение на получената тук помощ нямат нужда от такива услуги. Всичко това осмисля работата на персонала. И най-важното - в “Надежда” се раждат детски усмивки, ражда се надежда.
Елена Баева