Историята я пишат учителите
С вълнение следях как протичат тържествата по случай 80 години от създаването на училище “Васил Левски” - училище, в което учих и завърших през 1962 г. Внимателно четях местните вестници, ЧЛК и ЮТВ. Успях да се запозная и с юбилейния вестник, който бе издаден по този повод. Прочетох го няколко пъти. Зная, че в такъв случай не може да бъде обхванато всичко, което е станало през един толкова дълъг период, но това, което ме огорчи, е, че никъде не бяха споменати имената на едно цяло поколение учители, които преподаваха на нас, учители, на които целият трудов стаж премина именно в тази гимназия. Можеше да се отделят, ако не повече, поне 2-3 реда за тях.
Затова искам да кажа техните имена, защото аз не мога да забравя моите учители: Лиза Миладинова - математика, Елена Кръстева - френски, Ж. Запрянова - биология, К. Вацкова - химия, С. Антова - български, К. Данчева - география, С. Кънчева и Шанова - история, К. Попов - руски, Генчева - химия, Добрев - рисуване, Ал. Мечкуевски и Б. Мечкуевска - физика, П. Кожухаров - пеене, Л. Бояджиева - френски, Л. Гугалов, Б. Гугалов, Ламбов и Ненчева - физкултура. Те бяха в истинския смисъл на думата учители - бяха наши преподаватели, бяха и наши приятели.
Не мога да кажа същите думи за учителите-чиновници като г-жа Спаска Пеева. Прочетох нейната статия в училищния вестник много старателно и останах удивена от нейното непроменено виждане - имах чувството, че пак съм в онова време преди 40 години. Говори за новаторство и свързва челния педагогически опит със СССР. Пише за ред, дисциплина, взискателност и грижи, а аз си спомням сутрешните проверки за ученически униформи, следенето кой ходи на черква по празниците и особено на Великден, когато ни проверяваха ръцете дали не са изцапани с великденски бои за яйца, следенето кой си празнува именния ден, спомнях си как ни забраняваха да празнуваме Нова година извън училище, как се деляха учениците не по знания, а по това кои са родителите им. Жалко, много жалко, г-жо Пеева. Вие просто забравихте, че около Вас бяха именно учителите, че просто трябваше да ги споменете по някакъв начин. Защото именно те написаха историята на тази гимназия, заради тях и техния труд Вие получавахте звания и награди.
През тази година се навършват точно 40 години от завършването на Гимназията на нашия випуск. Искам да изкажа моята, а също така и на всичките ми съученици безкрайна благодарност и признателност на всички учители, чиито имена споменах по-горе, да се извиня за неприятностите, които сме им създавали. Благодарност и признателност на моята и наша класна г-жа Лиза Миладинова, която беше и остава голям Учител и Човек. Тя не получи грамоти и награди, но заслужи нашата обич и уважение. Пожелавам й много здраве и дълголетие.
Честит празник 24 май, наши бивши учители! Дълбок поклон пред делата ви!
Невена Василева-Пеева, XI б клас, випуск 1962 г.
