Пламен Попов е собственик на фирма “ПЛАП”, основен дистрибутор на гръцко-италианската фирма “Ирра фрут” за нашия регион. От години се занимава с продажба на плодове и зеленчуци. Ето кои са според него сега най-големите проблеми в този бранш:
“Започнах да работя на Пазара във Велинград на 28 януари 1992 година след като ме съкратиха от завода. Бях се върнал от Коми, посъбрал бях някой лев, но когато свършиха, започнах да се чудя какво да правя. Един приятел от Пловдив ме ориентира, защото тогава нямаше стока, трябваше да се обикаля и търси. Сутрин с леката кола минавах през автогарата, качвах 4 човека на цената на автобуса и отивах в София. Ако намеря стока, качвам я на колата и се прибирам. Ако не намеря, пак през автогарата, за да си покрия разходите. Когато затвориха “Булгарцвет” във Велинград, успях да развия по-голяма дейност.
Най-силните години бяха 1994-98. Тогава заради инфлацията хората гледаха бързо да купуват, защото не се знаеше утре с тия пари дали ще могат да купят същото. Тогава се случваше да продавам портокалите по 12 лева, а на другия ден да ги купувам по 28 лева. Който имаше пари, гледаше да купи храна. Сега в момента е страшна работа. Почти всички почивни станции са празни или имат малко хора, навсякъде бюджетите са ограничени, почти всеки има проблем с плащанията. Рядко са тези, които могат да платят веднага, да не говорим за капарирана стока! Един от най-големите ни проблеми е, че велинградчани нямат пари. Когато в града има външни хора, веднага се чувства.
Фирмите, които работим на Пазара, отвсякъде сме притиснати с данъци. Най-малката грешка като да не чукнеш веднага на касовия апарат или да не си отчел оборота от предишния ден и веднага глоба, която е от 200 до 1000 лева. Съвсем други са условията за така наречените “производители”, които обичайно продават на задния ред на Пазара. Всички тези “производители” в 6 часа всяка сутрин са на зеленчуковата борса - ако искат, органите на реда могат да ги видят и санкционират. Човек може само да се чуди как си взимат бележки за производители от Пазарджик и защо няма нито един наказан чиновник за издаването на такива документи. Как ви изглежда цигани да продават по 7-8 вида грозде, включително вносно и да разполагат с документ, че са производители?!
На Пазара във Велинград 95% са прекупвачи-търговци, само 5% са производители. Прекупвачи, представящи се за “производители”, продаваха около Великден “български” домати по 2.50 лева, а турски по 1.70 лева. Един от тях обясни така разликата в цените: “Ако ги пусна по-евтино, никой няма да ми ги купи, а така ги продавам като български! Клиентите като са балъци, да купуват!”.
Истината е, че българските домати ще излязат чак в края на месеца. Сега български домати предлагат само големите оранжерии, но при тях количествата и условията са такива, че малцина зареждат. На борсата се продава изключително турски домати. Купувачите могат да ги познаят лесно: като се разреже на средата, турският домат се дели на три пласта, а по средата на кората има бяла ивица. Българският домат, ако има такава ивица, тя е светлозелена. Частната краставица от производители също си личи - тя е гладка, леко заострена отпред и по-къса. На Пазара се продава и ябълка от Полша като “българска карастоянка”.
Единственият начин да се реши този проблем с нелоялна конкуренция е всички на Пазара да имат касови апарати - и търговци, и тези, които се представят за поизводители. Плюс по-ефикасен контрол от данъчните, които да не следят само спазването на закона “черно на бяло”, а да се вгледат и в документите на “производителите”. Не може цяла пролет и лято този човек да продава - кога произвежда?! Стигна се и до парадокса миналата година “производител” да наеме работник, за да му продава продукцията. Обаче такива данъчен не ги лови.
Аз също работя с производители, но по друг начин. На хора, които имат земя, но нямат възможност да я обработват, помагам финансово да започнат и след това изкупувам продукцията им на цени, близки по пазарните. Според мен така трябва да се насърчава производителя, защото е ясно, че само от земеделие засега в България не може да се печели.”
Записа: Елена Баева
Търговци и “производители” не работят при равни условия
