Някога Георги Аврамов писа: “Един ден светът ще осъмне без мен! Дали ще ви стане по-тъжно?” Някога, преди седем години, на 24 март сърцето му не издържа и се пръсна. Ние, неговото семейство, осъмваме вече 2555 дни без Георги. В тъжните ноти на поезията му, в пресекналите весели струни на китарата, в жестовете на децата и внуците все търсим и откриваме него. Живеем със спомените, с болката, с раните, с мъдростта, оптимизма и прозорливостта му.Днес, от разстоянието на времето, можем да кажем, че живя достойно, макар че:
„...Не те щадиха
ни времето, ни слънцето...
Приятели, които
на масата ти пиха
и хляба си от теб ядяха,
и в твоята сянка от сладост
се мориха –
и те ти измениха!
...
Който макар за миг забрави,
че светът се крепи
на плещите на плебеи –
губи в последния си жребий”
(из „Монолог на Марк Антоний пред трупа на Цезар”)

Такъв беше – честен, директен, с голямо сърце, изпълнено с жажда за живот и обич към хората и Велинград.
Истински човек - приятел, съпруг, баща, дядо. На нас ни е тъжно...
От семейството

Точно преди 10 години кметът Георги Аврамов дава интервю за вестник “Седмицата”. Днес, когато почитаме неговата памет, казаното звучи все така вярно и съвременно. Публикуваме кратки откъси от интервюто, които връщат спомена за човека Георги Аврамов:
- Кой сте вие, Георги Аврамов?
- Велинградчанин, на 54 години, възпитаван през 45-те години, за които някои казват, че са ни обременили, а аз, че са ни дали много достойнства. Бях секретар на общината, журналист във вестник „Чепинец”, 4 години главен редактор на вестник за българите в Коми, председател на комисията по курортно дело и туризъм в общината, председател на Временния изпълком. Съпругата ми е учителка по литература. Имам три деца. Построих си къщата преди да стана кмет и вече 8 години давам публични обяснения за нея. Не си забравям приятелите. Имам се за демократичен човек, но и малко консервативен.
- С какво се промениха велинградчани – какво запазиха и от какво се отказаха?
- Ние сме хора с по-особено самочувствие. Смятаме (и това е така), че нашият край е оценен и от хората. Велинградчанинът е изключително добронамерен към външните хора. Има по-високи претенции към чистотата. Велинград е изграден е с труда на хиляди хора и с участието на всеки човек, защото ако неговата къща не е хубава, как ще е хубав градът. Въпреки трудностите велинградчани запазиха чувството си за хармония, за красота. Поддържаме цветните градини, парковете, дърветата. Няма външен човек, който да е дошъл и да не ни се е зарадвал, както и няма наш човек, който да е доволен от сегашното състояние.
- С какво вашето кметуване промени живота на общината?
- Дано правилно да съм го усетил, но мисля, че моето кметуване успокои хората. Те вече не прескачат дървените талпи и циментовите блокчета в центъра на града. Поддържаме чистотата, доколкото е възможно в сегашните условия. Добри са отношенията с гражданите и институциите. Не допуснахме политически истерии. Запазихме социалния и етническия мир. Всичките ни дейности са били като на стопани на общината. Имаше силна съпротива на приватизацията, която трудно преодоляхме. Не разрушихме нито една от духовните институции. Това ни струваше неимоверни усилия, много нерви, търпение и настойчивост, търсихме спонсори, но си заслужава, защото те ще ни изведат от икономическата криза. - С какво ви удовлетворява кметската работа? - Общувам с много хора и съм доволен, когато успея да помогна. Няма случай, в който да съм имал законова възможност и да не съм помогнал. Кабинетът ми е отворен за всички. Няма човек, който да не съм приел. Знам, че всеки идва от зор. Мисля, че и хората се разбират с мен. Не говоря за предубедените. Кметският стол е най-горещият. Тук става сблъсъкът между политиката на централната власт и обикновените хора. Кметът е заложник на противоречиви интереси, буфер и балансьор при тяхното решаване.
- Какво ви тревожи?
- Мнозина казват: няма да гласуваме. Нали заедно живеем в града и общината и заедно трябва да ги управляваме. А когато казват: ще си гледам кафенето, нивата, кравата, не ме интересува, все ми е едно, това до никъде не води. Притеснява ме появилото се отчуждение, за което някога само четяхме, но не познавахме. Осем милиона сме, но вкараха в нас бацила на разделението. Въпреки това съм оптимист, защото политиците зависят от хората. Затова трябва мажоритарно да се избират всички управленци. Защо съветниците да не се избират мажоритарно? Сега кандидатите им се прикриват зад чадъра на цвета. Общинският отбор трябва да е от хора, способни в своите области.
- Защо политиката на кмета не може да бъде самостоятелна?
- Защото законодателството ни оряза правомощията. Избират те мажоритарно, а те наблюдават назначени като например областния управител. В общинските съвети се формират групи, които лобират за икономически интереси, които забравят от коя партия са, чии интереси трябва да защитават. Нещата се размиха. Нарушава се основен принцип – решения вземат хора, които не носят отговорност. Техните действия не се ревизират.
- Какви шансове пропуснахте?
- Навярно съм пропуснал много неща. Но през четирите години съм работил в екстремална ситуация – с три правителства, трима областни управители, с общински съвет, в който мнозинството не иска да те разбира. Можехме да направим много повече. Моят девиз беше: ”Да градим и управляваме заедно”, а те искаха само да управляваме заедно, а не да градим. Винаги съм казвал: моят човек не е този, който ми сваля шапка, а този, който работи за града. Защото Велинград е сбор от всички къщи. И ако нещо е постигнато, то е благодарение на хората.
- Имате ли любима песен за Вашия край?
- Това е песента за чепинци, тръгнали на гурбет. Като стигнали Тунджа, им се припило вода, а реката била мътна. И тогава запели: „Чепино, мило Чепино, как ще те забравим с тези студени чучури и с тези топли гьолове”. Много любов към корена и родния край има в тази песен. Затова ми е любима.
- Какво ви спасява в трудни моменти?
- Поезията. Имам три места, които дават живителни сили и ми вдъхват творчески импулси – изворът Клептуза, гробът на мама и хубавият стих. Те са моето убежище в такива мигове.
(Със значителни съкращения)