“Да говоря с детето още довечера”

Публикувано на 24 Mar 2009 09:14

Звучи като виц, но е реална бизнес-практика: в Гърция туристическа фирма се е специализирала в организиране на екскурзии уж до Атон. Както подсказва маршрутът, воаяжите са само за мъже. Те обаче де факто пътуват не до светите манастири на полуостров Халкидики, а крайната им спирка е Сандански. Във фирмата явно си имат критерии за професионализъм, защото осигуряват на пътешествениците сувенири от Атон, които да им дадат алиби пред съпругите и семействата.
Секстуризмът е факт и е само част от проблема с трафика на хора, който е една от най-печелившите форми за правене на пари. Законът го преследва, но явлението съществува. В най-голяма степен то засяга децата, които растат извън семейна среда и младите жени. Жертвите са най-често от райони с висока безработица, а корените на проблема са бедност, липса на информация, на социален опит и образование. Освен това българското общество все още подценява риска от трафик на хора. В желанието си детето да учи или работи в чужбина, понякога родителите без да искат го тласкат към рискови ситуации. И ако хората не могат да бъдат спрени да търсят по-добро бъдеще по широкия свят, то поне трябва да са наясно с потенциалните опасности на трафика на хора: принуждаване към проституция, просия, кражби, извеждане на бременни жени в чужбина с цел продажба на бебета и т.н.
Целият спектър от проблеми бе обсъден по време на работна среща в хотел “Рич” във Велинград на 18 март. Участва главният секретар на Националната комисия за борба с трафика на хора Антоанета Василева, членове на местни комисии за борба с противообществени прояви, представители на прокуратурата, съда и социални работници от Пазарджик. Тяхната цел бе да набележат нужните промени в законодателството и конкретни цели, постижими на местно ниво.
Област Пазарджик е изключително рисков район по отношение трафика на хора, но благодарение на засилената превенция през последните години броят на жертвите намалява и в момента Пазарджик се дава като пример за добра практика дори на международни срещи. Като туристически център Велинград също крие потенциални рискове за трафик на хора и информираността на обществеността по темата трябва да се повиши.
В България съществуват изградени криминални структури по места и канали за трафик на хора. Данните показват, че най-често жертвите от Северна България заминават за Германия, Белгия и Австрия, а от Южна България за Италия, Испания, Франция, Гърция, Турция и Швейцария. Освен за проституция или просия, често жертви на трафик са жени и мъже в активна възраст, които в чужбина са подложени на трудова експлоатация. Определящ фактор е търсенето - както на сексуални услуги, така и на нископлатена работна ръка. Очаква се, че икономическата криза ще засили тези процеси.
Споделените от участниците в срещата проблеми опират най-често до българското законодателство. В България е много по-лесно някой да бъде подведен под съдебна отговорност и осъден за някакво друго престъпление, но не и за трафик на хора. Първо - трафикантите, които ръководят процеса, остават скрити за жертвите. Второ - жертвите често отказват да свидетелстват в съда заради заплахи, включително с убийство. Трето - паричните приходи от трафик почти не могат да бъдат доказани, защото след като държавата е засилила контрола, парите вече влизат или нелегално, или под формата на коли за продажба, или се изпращат на трети лица и роднини.
Българското законодателство е тромаво в сравнение с повечето европейски страни - ако там е възможно показанията на жертвите да се вземат писмено или на видеозапис, при нас това няма сила в съда. Жертвата е принудена да застане лице в лице с мъчителя си и често резултатът от такава среща е отказ от показания. Затова магистратите настояват за промени на закона.
Важно е обществото да интегрира жертвите на трафик, да не гледа на тях като на крадци и проститутки, а именно като на жертви. Законът е предвидил дори финансови компенсации за тях, но е важно и участието на всички нива на властта, включително на местната власт.
2009 година е посветена на борбата с трафика на хора. Борба, която трябва да водим всички, защото никой не е застрахован, че това няма да се случи на неговото дете или негов близък. Заслужава си да последваме девиза на кампанията: “Да говоря с детето още довечера!”.
Елена Баева

Премиера и първи отзиви за новата книгата на Никола Делиев

29 Mar 2026 14:34

Никола Делиев представи своята шеста книга, свързана с историята на родния край и посветена на „Улиците и техните обитатели в Каменица по време на моето детство“. На 24 март в Наро...