На 19.01.1919 г.в с.Костандово,Пещерска околия, се състоя събрание с жителите на с.Костандово, които изслушаха речите на Петър Иванов Цветков, Костадин Трендафилов Кадинов, Иван Ст.Попов и Йордан Николов Янков. След като изслушаха речите, събранието реши:
1.Дават си съгласието за откриване на Народно Читалище под името „Просвета”. 2.Избират за Председател на читалищното настоятелство Петър Иванов Цветков. 3.За подпредседател Йордан Янков. 4.Секретар-деловодител –Костадин Трендафилов Кадинов. 5.Касиер-Стоимен К. Чолев. 6.Библиотекар-Иван Ст.Попов. 7.Съветници-Тодор Банчев,Тодор Г.Думков,Атанас Келчев,Костадин Цариградски и Исмаил Имамов.
На 9 ноември 1924 г. се откри тържествено читалище, което се помещава в частна къща, като за целта бяха поканени гости от селата Дорково, Ракитово и Лъджене. До 25 март 1924 г.читалището е наброявало 46 членове. Книжният фонд възлиза на 160 книги. Театралният салон се помещава в една влашка къща, преустроена по-късно в училище. През1923 г.Костадин Кадинов като кмет на с.Костандово оземлил читалището с 20 декара от Общинския поземлен фонд.
Първото театрално представление било подготвено от Манол Чолев и Янко Янков – пиесата се казвала”Тинка и Тръпчо”, но понеже жени не участвали, Манол Чолев играел женската роля в пиесата.
Читалището се движи във възходяща линия.За това говорят следните цифри: 1931- 493 тома книги, 1933 – 579 тома книги, 1942 – 887 тома книги. В най-ново време библиотеката разполага с 13 835 тома, с просторна читалня и книгохранилище. Отначало книгите са набавяни изключително от дарения. До 1951 г. библиотекарите са били на доброволни начала. През 1951 г. е назначен Георги Велев от Чепино, който създава и духовата музика. От 1957 г. библиотекар е Заприн В. Кадинов. А през 1962-2001 г. като библиотекар работи Ана Чипилова. От 2001 г. до настоящия момент библиотекар е Анета М. Иманова. Съвместно с училището редовно са подготвяни утра, вечеринки, както се е наричало в миналото. Днес двете институции също работят съвместно за изграждането и развитието на културния живот и просветното дело.
През периода 1919-1944 г. председатели на читалището са били: Петър И. Цветков 1919-1927 г., през 1927 г. е избран Димитър К. Бараков, през март 1931 г. Борис М. Спасов, от декември 1936 г. Манол С. Чолев, от 1943 г. Сединя Тишкова, Иван Г. Дунков 1948-1950 г., Филип К. Янков 1950-1956 г., от 1956 до 2000 г. Васил Б. Лафазански. Следват Пламен А. Киселов 2000-2003 г., Цанко М. Рабчин 2003-2005 г. и Никола В. Бързаков от 2005 г. втори мандат. Секретари на читалището са Бенчо Шевров, Любка Дункова, Васил Бараков, Петрана Лебанова и Пламен Киселов.
Особено голямо развитие получиха читалищните състави след 1946 г.Театралният салон (старата училищна сграда) беше вече неудобен за театрални представления и театралната самодейност бе в застой. Построеното ново училище отвори врати за учебната 1948-1949 г., две класни стаи бяха съединени в една, построена бе малка, но удобна сцена за театрални постановки. Първата постановка бе малката пиеска „Цар и говедар”, играха артистите Кирил Чолев и кметът на с.Костандово Костадин Янков.През 1948 г. бе построена нова читалищна сграда с театрален салон и с по-голяма сцена и две стаи за библиотеката. Населението на Костандово растеше и имаше необходимост от разширяване на дейностите и от необходимост от по-нова и модерна сграда. През 1966 г. група костандовци в състав: Тодор Минков-кмет, Васил Лафазански-председател на читалището, Васил Сърбов-общественик, Илия Стоилов и Георги Бараков посети председателя на Държавна планова комисия гр.София- Апостол Пашев. Целта бе една - отпускане на средства за нов читалищен дом.Плановете бяха подготвени предварително от инж. архитект Михаил Янков (Милето), родом от Костандово.
Бяха отпуснати 70 000 лв.,с които средства започна строителството на новата читалищна сграда, която бе завършена през1970 и официално бе открита през 1971 г. Главен майстор от началото на строежа до завършването бе Миран А. Раданов. Сградата отговаря на всички изисквания на съвремието: въртяща се сцена, чудесна акустика, амфитеатрален салон, заседателни зали, грамадни зали за читалня и библиотека и кафе-сладкарница. През периода от 1949-1989 г. бяха подготвени и изнесени следните пиеси: ”Хан Татар”, ”Бунтът на робите”, ”Снаха”, ”Когато гръм удари”, ”Три синджира роби”, ”Блато”, ”Анга Хан”, ”Има ли смисъл да утепаме мечката”, ”Йончови ханове”, ”Страхил”, ”Свекърва”, ”Руска „ и много други. Пиесите се ръководеха от Филип Янков, прекрасен режисьор и взискателен ръководител. Неговата опитност влияе благотворно върху играта на самодейците. Трябва да отбележим отличната игра на Заприн Киселов, Петър Бажлеков, Руса и Йордан Стоилови, Васил Лафазански, Симеон Кирев, Георги Бараков, Христо Джолев, Илинка Спасова, Зорка Божева, Илия и Мария Киселови, Илия Стоилов, Милчо Спасов, Мария Бързакова, Спас Бажлеков и други. Суфльор на всички пиеси е била Марияна Стоилова.
Песента е традиция в Костандово и затова песенното творчество се прие много добре от населението и тръгна с бързи крачки напред.До 1945-46 г. хорови колективи нямаше .За различните утра и вечеринки пееха училищните хорове и групи.През 1951-52 г. бе създадена танцова трупа с ръководител Юри Садъков от Велинград,а след него трупата продължи да ръководи Петър Томанов и Трончо Салкин. През 1963 г.бе създадена духова музика под ръководството на Петър Грозданов (Пени), а по-късно Борис Филипов, после Юри Ганев и Митко Карабельов. След това в Костандово бяха назначени много добри учители по пеене. С тяхна помощ бе създаден първия женски битов хор с ръководител Христина Спасова. По-късно хоровия състав се ръководеше от Стоянка Чолева и Филип Янков. От 1956 г.ръководител на групата е Васил Кривошийски и Любка Кривошийска. Христо Джолев също ръководеше битова група. От 1975 г. и до сега главен художествен ръководител на АИФ ”Бояна” е неизменно Митко Карабельов.
През всичките тези 90 години читалището е било непрекъснат извор на култура и просвещение.С дейността на своите колективи биват възпитани много кадри,които заемат отговорни постове в цялостната дейност на селището.
И накрая можем да кажем: честит 90 годишен юбилей, скъпи костандовци и вие, мили и незабравими самодейци!
Васил Лафазански