Article - 3896 - Темпо

НОВА КНИГА: Чепинското корито - сърцето на бесите, свещената земя на Дионис

Публикувано на 28 Apr 2009 09:02

В началото на април излезе от печат книгата “Сказание за бесите, Орфей и Дионисовото светилище” на Свилен Топчиев, под редакцията на Петър Гелин и с финансовата помощ на фирмите “ВАЙС ПРОФИЛ”, “ВЕСТАЛ” и “СИЛВИКС” ООД - София.
За книгата и причините за появата й разговаряме с автора Свилен Топчиев и Румен Вандев - един от “виновниците”, за да ги има “Сказанията”.
Повече от 10 години авторът и неговите съмишленици - Стефан Цигов, проф. Асен Карталов, Златка Димова са водели разговори с местни хора, събирали са история и предания. След което повече от година са търсени потвърждения в писмен доказателствен материал. Търсено и намерено е къде какво има писано за бесите, но не е много лесно да се открият писмени знаци за бесите, защото животът на траките е вървял в предания, в приложение на традициите и фактически това, което се е случвало и правело, се е предавало от уста на уста. Авторът признава, че е правил “засечка” на наученото с писаното от гръцки и римски автори.
Свилен Топчиев и приятелите му са убедени, че хората твърде малко знаят за бесите и това е една от причините за работата по книгата. Освен това са убедени, че “Докато нехаем и си мълчим, от миналото ни се възползват нашите съседи гърците, присвояват го и го рекламират като свое. А и много ни се иска младите хора да научат повече за своите предци и да знаят, че са потомци на бесите - посредниците между хората и бога. Думата “беса” означава вяра, а да бъдеш потомък на вярващите сред траките, е едновременно привилегия и задължение.”
На въпроса ми какво задължително трябва да знаем за тракийското племе беси, Свилен Топчиев отговори: “Трябва да знаем, че ние днес, живеещите в Чепинското корито, всъщност живеем на земята, населявана от тракийското племе беси. А бесите според източниците са единствените от тракийските племена медиатори (посредници) между хората и Бога. За това си твърдение цитирам проф. Александър Фол. Другото, което ние живеещите на земята на бесите, задължително трябва да знаем, е, че са съществували много светилища на бог Дионис, разпръснати по Мала Азия, българските земи, Македония и Пелопонес, но историци и археолози, както и бащата на историята Херодот приемат, че има едно централно светилище, което се намира в най-високата част в Северозападните Родопи, където има смесени гори, а планината е снежнобяла в земите на бесите. Щом бесите са живели тук, следва, че и светилището е тук. Ще прибавя и още доказателства за твърдението ни. Например не е случаен фактът, че Чепинското корито е “оградено” със 17 крепостни кули, правени в периода 3-5 век пр.Хр. - това е времето на бесите. Въпросът, който логически си задава човек, е какво са охранявали и пазели тези кули. Не е случайност и старият тракийски път от Чепино през Златните портици, намиращи се в рида Каркария към столицата на бесите Бесапара (Баткун-Синитево). Този път от Чепино продължава от връх Сютка през Беглика към Доспат и древния град Никополис ад Нестом (град на победата на река Места) в землището на община Гърмен.”
Целта на тази книга, която авторът и неговите приятели и съмишленици от сдружение “Суткя” са си поставили, е да събудят интереса на археолозите за продължаване на археологическите проучванията в нашия район. Защото: “Това е бяло поле за официалната наука, но не и за иманярите, които работят активно - те знаят какво има и какво да търсят в земята на бесите.”
Земята на бесите е свещената земя на Дионис. Чепинското корито е сърцето на бесите. И ако се успее и се възродят Дионисиевите празници, двете общини Велинград и Ракитово ще се превърнат в естествен център на културно-исторически туризъм. Възраждането на древните традиции ще се превърне във възраждане на днешния и утрешен ден на Чепинския край, вярват авторът Свилен Топчиев и членовете на сдружение “Суткя”.
Веска Божкова

Премиера и първи отзиви за новата книгата на Никола Делиев

29 Mar 2026 14:34

Никола Делиев представи своята шеста книга, свързана с историята на родния край и посветена на „Улиците и техните обитатели в Каменица по време на моето детство“. На 24 март в Наро...