Ст.н.с. д-р Диана Гергова, професор по Българска археология в Университета в Жешув - Полша. Специалист по тракийска археология и научен секретар в Националния археологически институт с музей при БАН, член на Управителния съвет на Българския национален комитет ИКОМОС (Международен комитет за паметниците и историческите места към ЮНЕСКО), член на Международния съвет на музейте към ЮНЕСКО. Представител за Източна Европа и Азия в Световния археологически конгрес със седалище в Сидни - Австралия. Член на Европейската археологическа асоциация и на Националния съвет за опазване на недвижимите културни ценности към Министерството на културата. - Проф. Гергова, как така решихте да работите заедно с нашия Исторически музей?
- Няма случайни неща нито в живота на човека, нито в историята. Началото на моята професионална кариера е свързано със Западните Родопи и аз много обичам този район. Освен това досегашните ми проучвания са доказали, че археологическите паметници тук ни дават възможност да си зададем много въпроси за развитието на културата в древността. Отговорите на всички въпроси са скрити в археологическите паметници на този район. Професионалният ми живот е свързан с културата на траките, а в района на Велинград е най-голямата концентрация на тракийски паметници, които могат да ни разкажат за културата на едно от най-прочутите тракийски племена - бесите. Тракийското племе на бесите ни е представено от Херодот и другите антични автори като пазители на светилището на Дионис, посетено дори от Александър Велики.
В този ред на мисли можем да кажем, че другото неслучайно нещо за моя интерес към археологически проучвания във Велинградско е, че вашият Исторически музей влиза в една нова фаза на проучвания и защита на историческото наследство изобщо. Заслугата за това се дължи на специалното отношение и подкрепа в проучванията и свързаните с тях начинания на директорката на музея г-жа Снежана Велева, завръщането в родния град на историка-археолог с много богат опит в проучванията Асен Салкин и работата на ентусиазирания и много отговорен млад археолог на вашия музей Димитър Байраков. За една година вашите двама археолози успяха да съберат огромно количество материали, при това най-много от тракийската епоха. Техните проучвания потвърждават изключителното значение на Велинградския район за изучаването на тракийската култура на бесите, представена и с култувата керамика тип “Цепина”. Трябва също така да призная, че направените от тях обхождания са от огромно значение за археологията, защото наблюденията на паметниците археологическите обекти и тяхното физическо опазване, което въобще не е на достатъчно високо ниво, позволяват да “бием” тревога и да подемем битка срещу масовото унищожение на тези обекти от иманярските банди. И тук мисля е мястото да споделя с вашите читатели, че в дългогодишната ми работа съм научила едно нещо: над всеки иманяр и грабител на археологически обекти, които по правило са свещени, винаги “виси” тежка прокоба, която задължително се случва. Трябва да знаем и да не забравяме, че опазването на нашето минало е свещен дълг на всеки от нас, защото ние сме народ благодарение на изключителното ни историческо минало. Сигналът, подаден до Историческия музей и МВР от всеки гражданин, забелязал подозрителни дейности в района, ще помогне за опазването и съхранението на археологическите и исторически обекти.
- Какви са задачите и очакванията ви за това лято, когато ще имате вашият първи археологически сезон във Велинград?
- Директорката на музея Снежана Велева и вашите археолози Салкин и Байраков ми оказаха голяма чест с поканата си за археологически проучвания на един от най-значимите тракийски обекти във Велинградския район - този на връх Острец. Мога да кажа, че вече сме в напреднал етап на подготовката на първия археологически сезон, който ще бъде открит на 20 юли, Илинден - нали ви казах, че няма случайности. В археологическите проучвания ще участват освен археолозите от вашия Исторически музей още доктори и докторанти по тракийска археология от Националния археологически институт с музей при БАН. На обекта на връх Острец ще проведат своята практика и полски студенти от университета в Жешув. Ще спомена само, че университетът в Жешув държи много на качествената подготовка на своите студенти и на доброто познаване на нашата българска археология, заради огромното значение на българските земи за европейската култура. Ще спомена и за участието на двама американски доброволци, единият от тях с български произход, които дори си поемат сами разноските, само и само да изпълнят желанието си да работят на разкопките. Ще кажа, че разчитам много и на помощта и участието на велинградчани.
- Проф.Гергова, какво планирате като обем работа през първия сезон?
- Очакванията ми са да успеем да разчистим разрушените каменни стени на връх Острец, да изясним планировката на обекта, да преодолеем разрухата, нанесена от иманярите и да превърнем обекта в централен обект за културно-исторически туризъм. Като се замислите, ще установите, че връх Острец все едно е в центъра на Велинград. Вярвам, че ще успеем да свършим колкото се може повече работа, защото съм впечатлена и от правилното отношение на Община Велинград към археологическото минало - имам предвид финансирането. Това отношение създава благоприятни условия за участие по европейските програми за социализиране на археологически обекти. Трябва да призная, че съм впечатлена и от отремонтираните от Историческия музей помещения на фондохранилищата и готовността им да “приютят” и опазят всичко, което ще открием по време на разкопките. И като говорим за планиране и програми, ще добавя, че силно вярвам в рамките на година-две да издадем и книга, посветена на тракийското племе беси и Велинград. Да си пожелаем успех. Успехът, в който вярвам!
Веска Божкова