90 години с песен
Тази седмица предстои с хорова среща да бъдат отбелязани две годишнини: 80 год. от рождението на Николай Гяуров и 90 год. от създаването на градския смесен хор, носещ името „Николай Гяуров”. Срещата ще се проведе на 29 май, петък, от 19 часа в салона на читалище „Отец Паисий”. Поканени са да участват смесен градски хор „Янко Мустаков” – Свищов и младежки хор при гимназия „Брегов” – Пазарджик.
Градският хор има 90 години история, изпълнена с дати и имена. Но има и своята история на духа, на емоцията, на човешкото преживяване на музиката, за която разказват пианистката Стоянка Енчева, дългогодишната хористка Нешка Табакова и диригентката Ели Саздова:Не само с хляб ще живее човекът
Искрено се гордея с участието си в хор “Николай Гяуров”. Постъпих в него като пианистка през далечната 1971 г. Намерих приятели с хубави гласове, музикален слух и добър вкус, жадуващи да споделят магията на изпълнителското творчество. Хоровото пеене предполага съвместните усилия на множество хора. Различни по възраст, професия, темперамент и т.н., те стават съмишленици в общия стремеж към красотата. Нали е писано: “Не само с хляб ще живее човекът”.
Пътят е труден, трънлив... Постиженията се редуват с проблеми и разочарования. Главен проблем при нас винаги са били попълването и подмладяването на състава. Уморителните репетиции се забравят, остават спомените от вълнуващите срещи с публиката на концерти и турнета. Най-многобройна публика и най-възторжени овации имаше на турнето във Волфенбютел, Германия преди 20 години.
Наистина изкуството иска жертви. Колко много време и труд жертват доброволно и безвъзмездно хористите-самодейци! Винаги съм се възхищавала от това. Определено считам, че трябва да бъдат записани в червената книга на изчезващите видове.
Оцеляването на нашия хор в днешните трудни времена, когато много други хорове се разпаднаха, се дължи на грижите от страна на читалищното настоятелство. И най-вече на традиционната, неувяхваща обич към песента в града на Николай Гяуров.
Песента ни прави достойни българи
Обичам да пея. Песента е част от живота ми. В градския хор започнах есента на 1961 г. С всяка нова песен навлизам в един друг свят – свят на красотата, на вдъхновението и изкуството за опознаване музиката и на други народи.
В нашия хор сме изпълнявали песни на наши и чужди композитори. Още преди страната ни да стане част от ЕС, ние хористите сме били в почти всички страни на Европа. Концертите ни започнаха от най-близките ни съседки – Румъния, бивша Югославия, Унгария, Чехословакия, ГДР и Западна Германия, Италия, Русия, Естония, Гърция, Македония, Молдова. Навсякъде сме приемани радушно, като стари приятели, а след концертите горещо аплодирани. Особено впечатление правехме с песните на нашите композитори Добри Христов, Емануил Манолов, Иван Спасов, Ал Морфов, Марин Големинов, Филип Кутев и др.
Пели сме църковно-славянски песни в църкви в Германия, Италия и др. Хората слушаха със затаен дъх, а на концертите в залите, когато изпълнявахме песен на езика на страната, в която сме, публиката ставаше права и бурно ни аплодираше.
Това не може да се опише с думи. Само човек, който обича песента, може да си представи какво е вълнението зад кулисите и преживяването след концертите - аплодисментите на публиката. По лицата ни имаше усмивки и радостни сълзи от представянето ни като част от Европа – част от нашия малък град, известен в музикалните среди с името на знаменития бас Николай Гяуров.
Много често се връщам назад в спомените. Това е коствало много време, много труд и безсънни нощи как ли ще се представим. Всичко остава на заден план, само песента звучи в главата. Мисля, че това, което съм научила и преживяла с песента, ме е направило, мога да кажа, достойна българка.
Който пее, зло не мисли – песента облагородява, дори подмладява. Тя е сила за живот. С песен по-леко се върви по калдъръмения път на живота.
Хорът - приятелство и емоция
Какво ми дава работата с градския хор? Много и различни неща – приятелство и общуване с много хора, амбиция да постигнеш нещо красиво, което да вълнува слушателите на хорова музика, да се справяш с трудностите, да ги превъзмогваш. Допирът с музиката създава емоции, задоволство или разочарования, ако не направиш нещата така, както си ги замислил. И най-вече труд и работа, движение, стремеж.
