На 17 юни преди една година велинградчани гласуваха за нов парламент така: 40% за Национално движение “Симеон Втори”, 21% за Движение за права и свободи, 14% за Коалиция за България и 13% за Обединени демократични сили. От общо деветте места в Народното събрание за депутати от Пазарджишкия избирателен район пет спечели НДСВ (Милена Милотинова, Надка Пангарова, Валентин Милтенов, Люцкан Далакчиев, Пенка Пенева) и по две Коалиция за България (Георги Пирински и Бойко Рашков) и ОДС (Екатерина Михайлова и Панайот Ляков). Какво се случи за изминалата една година от коалиционното управление на НДСВ и ДПС във Велинград? Редно е да зададем този въпрос, защото под лупата на политолози, социолози и анализатори обичайно са процесите на софийските жълти павета. А как всяка нова власт се проектира в провинцията е тема, по която се говори и пише малко. И по правило се започва с клишета: “метли”, “кадрите решават всичко” и т.н. В клишетата има истина в големи дози, а велинградчани с обясним интерес се вторачиха в кадрите: все пак едно от най-мощните лобита в НДСВ бе свързано със земляка Васил Божков, друго с отлично познатия по нашите географски ширини Стоян Ганев и т.н. За изненада на велинградчани Новото време се олицетвори с позната съгражданка: Лидия Шулева застана рамо до рамо с премиера Симеон Сакскобургготски като един от неговите заместници и министър на труда и социалната политика. За първи път велинградчанка се изкачи на толкова високо стъпало в държавната йерархия. И това не бе всичко: последва назначението на отличничката от СОУ “В. Левски” Светла Янкулова (вече като млада юристка) за парламентарен секретар на МВР. През октомври 2001 г. дойде и пробивът в недостъпната дотогава за местни кадри областна администрация: Реджеп Моллаахмед от Сърница стана заместник-областен управител. На местно ниво кадровият трус започна точно така, както се очакваше: с голяма “метла” в горските стопанства. Земеделският министър не се подвоуми да свали от апетитните шефски постове всички, назначени преди с благословията на БЗНС-НС. Заместиха ги предимно хора от банките “Кадри” на НДСВ и особено на ДПС - повечето с назначения “до провеждане на конкурс”, но в рамките на изминалата година до такова чудо като конкурс не се стигна. Обяснимо кадровият трус разтърси директорското място в Базата на Министерския съвет и в общинската служба “Социална политика”. Имаше и по-леки трусчета, а някои от очакваните все още не са се състояли, но при земетресенията общо взето е така - предсказанията на деня и часа са почти изключени. Ако сравняваме, жълтото “метене” във Велинград изобщо не надмина мащабите на предишни такива. Пример за несъстоял се трус бе положението в местната власт. Категоричната победа на НДСВ в парламентарните избори по никакъв начин не се проектира в местния парламент, който продължи да работи в позната конфигурация и постарому. Причината не е, че партиите са кой знае колко силни, а по-прозаична: Общинският съвет отдавна стана заложник на друг тип интереси. Очакванията (дори надеждите), че НДСВ ще търси начин да влияя на случващото се във Велинград, засега не се оправдават. Единствената, но голяма промяна е, че пълният синхрон между местната власт и областната управа бе нарушен и в резултат на това голяма част от намеренията на кмета и съвета бяха стопирани или забавени. Друг пример за несъстоял се трус е ситуацията в местните партийни структури, които загубиха парламентарните избори. Правилото “Победителите не ги съдят” във Велинград най-спокойно звучи като “Победените не ги съдят”. На централно ниво промените в лидерите на СДС и БСП са факт. На местно ниво статуквото се запази: през декември миналата година СДС преизбра за свой председател кмета на общината д-р Цветан Дафов; през април 2002 г. на лидерския пост в БСП остана Тома Пачалов. Причините, разбира се, са много и различни, но е показателно, че двете големи партии не потърсиха нови лица и заеха изчаквателна позиция в наистина сложното политическо време (аналогично е поведението и на малките партии). Повечко интрига имаше в местното ДПС, но преди дни и то предпочете позната и преминала през общинското управление фигура в очакване най-сетне вътрешните брожения да се уталожат и повечко привърженици да усетят вкуса на властта. За главните участници в политически живот на страната - НДСВ, на местно ниво може да се каже малко. От скоро НДСВ е партия, но този факт все още не е намерил своя адекватен израз по места. Резултатът: велинградчани почти не отъждествяват НДСВ с местни лица и прехвърлят похвали и оплаквания нагоре - към министри и депутати, въпреки че последните не посещават особено често Велинград за срещи с избиратели. Изключение е д-р Надка Пангарова, която бе разпределена от НДСВ да го представлява във Велинград. Но през март т.г. д-р Пангарова напусна ПГ на НДСВ и стана независим депутат - още една сериозна причина управляващата партия да остане без ярко присъствие на местно ниво. Важното във всички изброени дотук промени и не-промени е дали те направиха живота ни по-добър - такъв, какъвто той звучеше в обещанията, дадени от кандидат-депутатите на НДСВ на предизборните им срещи във Велинград (виж карето). Първата годишнина от управлението е логичен повод всеки да раздели тези обещания в графи “изпълени” и “неизпълнени”. Ако резултатът не ви хареса (вероятно ще е точно така), остава успокоението, че не стават чудеса за 365 дни. Всъщност дали има такова успокоение или изминалата година лиши огромен процент от българите от поредната илюзия за чудо?... Елена Баева