“Оркестър “Титаник” свири за сбъднатите и несбъднати илюзии на българина

Публикувано на 07 Jul 2009 08:18

През 2002 г. Христо Бойчев получи от Съюза на артистите наградата “Икар” за най-добра българска пиеса. Наградената пиеса беше “Оркестър “Титаник”. Нейната премиера на велинградска сцена се игра на 3 юли 2009 г. - 7 години след пика на зрителския интерес и 2 дни преди важни за България парламентарни избори. Появи се в точния момент, защото по думите на самия Христо Бойчев това е пиеса за човешките илюзии - сбъднати или несбъднати и за естественото състояние на нашия народ - да бъде безнадежден.
Постановката на велинградския самодеен театър към ОНЧ “Отец Паисий” е дело на актьора и режисьор от Народния театър “Иван Вазов” Мариус Донкин. Той е поверил ролите на калени в много театрални бури ветерани. Цветан Котев се превъплъщава повече от убедително в ролята на Доко, който се пази да не изтрезнее заради мъката си по умрялата мечка Катя и накрая остава “неизчезналия циганин в тази държава”. Росица Паунова играе сантименталната любителка на любовни сериали Любка, която също дави в алкохол съвестта си. Бойчо Караилиев е Луко - бивш началник гара, осъзнал, че жп-то в България е “напълно безсмислена система”. Героят на Павел Гайдев е с гръмкото име Мето фон Метоян и се представя за арменец, който преценява, че е по-печелившо да е евреин. Най-загадъчната роля - на легендарния Хари Худини, която обичайно се играе от мъж, във версията на Мариус Донкин е поверена на Вили Атанасова.
“Влакът за Европа спира и ние какво правим?” се питат в началото четиримата аутсайдери, събрали се на една потънала в боклуци българска гара. Идеята им е “Ние сменяме празните куфари с пълни”, но опитът им показва друго: на тази гара влаковете за Европа не спират и не отварят вратите. Защо? Защото “всички европейски железничари са гадове” и защото как ще спрат на такава гара, дето прилича на сметище. Героите получават само по някоя изхвърлена от прозорците на влаковете полупразна бутилка или вафла, докато на забравената от Бога гара се появява Хари Худини. И досуш като фокусник след няколко бири сбъдва желанието им и ги качва на един влак. Но влакът се движи на автопилот - “Искахте само влак, не машинист!”. Четиримата слизат от влака, загубили поредната доза илюзии, разбрали, че “Лесно е да напуснеш тази държава, майката й е да останеш тук!”. Накрая един по един изчезват всички и тук остава само циганинът Доко, проумял, че “оправянето е да изчезнат другите”, но мечтаещ да се върне някой. Дори оркестър “Титаник” вече не свири - гарата се оглася само от рева на мечката Катя.
Велинградските самодейци играят за втори път труден автор като Христо Бойчев - преди години местният театър бе сред първите в България, поставили натрупалата световна известност пиеса “Полковникът-птица”. Натрупаният опит помага много, особено под вещата режисура и сценография на Мариус Донкин и вдъхновяващото музикално оформление на Пламен Петков. Много висока оценка заслужават Александър Георгиев и Иван Стоянов, отговарящи за звука и осветлението.
Зрителите на премиерата се отблагодариха с много аплодисменти и цветя. Кошници с цветя бяха поднесени от името на кмета Иван Лебанов и председателя на Държавната агенция по горите Стефан Юруков, а кошница с подбрани вина бе подарена от името на БСП.
И ако накрая остава чувството на безнадеждност, да не забравяме, че човешкият дух може да го победи - като оркестърът на борда на “Титаник”, който свирил дори след като големият кораб потънал. Поне така твърди легендата...
Елена Баева

Премиера и първи отзиви за новата книгата на Никола Делиев

29 Mar 2026 14:34

Никола Делиев представи своята шеста книга, свързана с историята на родния край и посветена на „Улиците и техните обитатели в Каменица по време на моето детство“. На 24 март в Наро...