Опасността от кърлежите
С настъпването на пролетно-летния сезон нараства броят на заболяванията в цялата страна от заразни болести, чийто основни преносители на зараза са кърлежите. Това са марсилска треска, ку треска, кримска конго хеморагична треска.
Във велинградския район от началото на годината има 2 случая на марсилска треска. По населени места са разпределени така: в с. Драгиново - 1 жена, във Велинград - 1 дете от кв. Анезица. Заболелите са лекувани в инфекциозна клиника в гр. Пазарджик.
1. Марсилската треска е остро доброкачествено инфекциозно заболяване, което се предава чрез ухапване от кучешки кърлеж. Входна врата на заразата е кожата. В резултат на ухапването от кърлежа на мастото на кожната раничка се развива инфилтрат, покрит с черна коричка. Инкубационният период е 3-7 дни, като се появяват втрисания, ставни и мускулни болки, явява се и характерен обрив. Лечението се провежда в болнична обстановка с тетраклицинови препарати. Профилактиката е насочена към изтребване на кърлежите по кучетата и по домашните животни с инсектицидни средства. За лична профилактика се използват репеленти.
2. Ку треска - зоонозно остро протичащо инфекциозно заболяване, което се характеризира с внезапно начало, отпадналост, главоболие, интерстициална атипична пневмония. Източник на инфекцията са диви бозайници, птици и 40 вида кърлежи. Домашните животни и птици се заразяват от дивите животни, птици и кърлежи. Значението на болните домашни животни като източник на инфекция за човека е много голямо и това са предимно крави, кози, овци, кокошки, патици, гъски и др. Кърлежите са главният преносител на заразата при животните, а човек се заразява по въздушно-прашинков механизъм, чрез вдишване на прах при обслужване на животните или през наранена кожа и лигавици. Инкубационният период е от 3 до 30 дни. Заболелите се лекуват в инфекциозни отделения с антибиотици от тетрациклиновата група.
3. Кримска Конго хеморагично треска - тежко вирусно заболяване, понякога с летален (смъртен) изход. У нас е разпространено почти във всички области. Ендемични райони в Пазарджишка област са Панагюрска и Пещерска общини. Предаване на заразата се осъществява при:
- ухапване от заразен кърлеж
- чрез размачкване на заразен кърлеж и втриване на заразата през малки ранички на кожата
- болният човек също е извор на зараза - най-често се заразяват медицинските работници, обслужващи болния с кървене.
Началото на заболяването е внезапно, с висока теппература, болко по цялото тяло, подкожни кръвоизливи, кървави повръщания, кървава диария, кръвохрак, кървене от носа и ушите. Лечението се извършва в инфекциозно отделение при условията на особено опасни инфекции. Използва се специфичен гама глобулин, застрашените контингенти се имунизират с ваксина.
За предпазване от заболяванията, причинени от ухапване на заразени кърлежи, е необходимо:
1. Обезкърлежаване на селскостопанските животни.
2. Обезкърлежаване на домашните кучета и намаляване броя на безстопанствените кучета.
3. Редовно окосяване на паркове и градини с последваща дезакаризация.
4. След работа в полето да се прави оглед на тялото за впил се кърлеж.
5. Свалянето на впит кърлеж е желателно да става в лечебно заведение.
6. Ухапаните от кърлеж подлежат на 15 дневно лекарско наблюдение, придружено с ежедневно термометриране.
Велинградският район е ендемично огнище на хеморагична треска с бъбречен синдром - местностите Кладова, Начовото, Бяла вода, Даутица, Млековица, Малък Юндол, Селище, Софан дере, Ръжавица и др. Това налага завишено внимание от страна на населението при работа в гората, по полето и при пасищно отглеждане на домашни животни. Извор на заразата са гризачите ръждива полевка, обикновена горска мишка, жълтогърла горска мишка и полска мишка. Човек се заразява при консумиране на хранителни продукти или вода, замърсени с екскретите (урина, изпражнения) на болни мишки.
За предпазване от заболяването е необходимо да се провежда системна борба за унищожаване на гризачите в домовете, производствените и търговските обекти, временните летни обекти на горските стопанства и временните животновъдни обекти. При работа в гората и полето да се пие вода само от каптирани водоизточници. Ежедневната храна да се съхранява в добре затворени с цип чанти, а водата в съдове, затварящи се със запушалки. Да не се консумира храна видимо наядена от гризачи.
д-р С. Топорчева, епидемиолог в ХЕИ-Велинград
