“Спомен далечен” - посмъртната книга на Илия Русинов
Илия Русинов е роден през 1940 г. в Пазарджик, а през 1965 г. създава семейство с Мария Къдреева от Велинград и се премества да живее тук. Работи и твори в нашия град, докато през 2008 г. е покосен от коварен диабет, отнел му единия крак и зрението. Приживе е член на литературния клуб “Никола Вапцаров”.
Редактор на книгата е поетесата Анна Маргова, която определя Илия Русинов така: “Добър, скромен и тих, представяше своите човешки и граждански позиции със сатири или епиграми. Полусляп, на легло, той продължи да пише. Може би защото предчувстваше края си, написа стихотворението “Спомен далечен”, от което е взето заглавието на тази книга. И книгата на Илия, макар и единствена, без жанрови и високохудожествени претенции, ще бъде вечно възпоменание за истинския човек - чрез “Спомен далечен””.
Подбрахме за читателите на “Темпо” няколко творби от включените в книгата. Илия Русинов е писал стихове, сатири и епиграми - различни като настроение и образност и съхранили светоусещането на един скромен и мислещ човек:
СПОМЕН ДАЛЕЧЕН
Спомен далечен - птица разлъка.
Спомен далечен и тежка мъка.
Спомен далечен - сърцето ми пари.
Спомен далечен - свят без другари.
Спомен далечен - късно е вече.
Спомен далечен - животът отече.
Спомен далечен - няма ме вече!
КРАЙ ЛЮБИМ
Край любим. Сред низина тракийска.
Жарко слънце. Жилав чернозем.
Искам аз в градините ти китни
да минава моят божи ден!
Искам пак, нагазил до колене,
в нивата със вретенила ръж
и с очи, отправени в небето,
да полегна морен изведнъж.
А кога сънят при мене дойде
пак да чуя от милия край -
глас на мойта пойна чучулига!
Да усетя как ме гали май!
Да сънувам, че не съм сираче!
Че съм с мама в моя цъфнал рай!
През живота мъжки да закрача,
взел от тебе сили, роден край!
***
Остави настрана мотиката -
реши, че по-изгодно е
да се захване с политиката.
*** Човекът е човек,
докато не заиграе
политически кючек!
***
Алибито му желязно -
цял живот живя напразно!
ПАРЛАМЕНТ
Гледам и се чудя
възможно ли е, Боже,
в такава малка зала
толкова велможи?
***
Каква компания велика -
всеки тук е асо пика!
***
Омразата политическа
е като възрастта критическа!
ГРАНИЦА
И в политиката си има граница -
за малките са трохите,
а за големия - цялата баница!
ДОГОВОР
Аз на тебе - ти на мен
и съюзът е скрепен!