След като на Илинден, 20 юли, бе дадено началото на първия сезон на първата международна археологическа експедиция в нашия град, организаторите - Историческият музей и общината, решиха официалното закриване да бъде на Преображение Господне, 6 август. На този ден кметът Иван Лебанов се срещна с научния ръководител на експедицията проф. Диана Гергова, студентите от Полша и САЩ, работили на връх Острец, директора на музея Снежана Велева и местните археолози Асен Салкин и Димитър Байраков. Впечатлен от много свършена работа и богатите резултати, кметът даде обещание а за пълна подкрепа и през следващата година, което ще означава включването на повече участници през новия археологически сезон.
Вечерта залата на галерията се оказа малка за дошлите да чуят отчета на проф. Диана Гергова велинградчани и гости на града. Снежана Велева припомни, че по време на първото участие на музея на международната борса за културен туризъм във Велико Търново освен висока оценка и награда за Велинград, се случи и най-хубавото - запознаването и започването на съвместна работа с траколога проф. Диана Гергова.
Проф. Гергова показа филма “Светилището на бесите на връх Острец”, който запозна присъстващите с работата и откритията на първата международната археологическа експедиция за 20 дни. Тя припомни, че над 90 са имената на тракийските племена, населявали земите ни, но в публичното пространство се знаят само няколко от тях, между които е името на бесите - племето на жреците, живяло по нашите земи. Като основна характеристика на бесите бе посочено, че те са най-ревностните жреци на бог Дионисий, а впоследствие стават най-ревностните християни. Посочен бе фактът, че през 4 век в манастир на Мъртво море е отслужвана служба на езика на бесите.
Основанията да се започне работа на връх Острец проф. Гергова определи така: “Острец безспорно е едно от най-големите светилища на бесите. Острец е едно свещенно място, създадено от траките - свещено и до днес със строителството на храма “Свети Георги”. Тя отбеляза, че са заварили един изключително разрушен обект и въпреки това са открили:
* голяма култува сграда дълга 9 и широка 6 метра, ориентирана югозапад/североизток. Сградата е с различна дебелина на стените - 80 см, 60 см, които са плоски и гладки. Има стени с хоросан, което говори, че през римската епоха са били укрепвани. По всяка вероятност е имало пожар през 4 век, който е сложил край на сградата. Проф. Гергова подчерта, че за първи път в Северозападните Родопи се открива такава монументална култова постройка. Открит е и втори участък, свързан с храма.
* открити са 3 глинени прешлена и огромно количество от култовата за бесите керамика тип “Цепина”
* най-голяма радост и гордост на археологическата експедиция са откритите бронзови накити и уникалния за България железен жезъл, завършващ с две змийски глави. Такъв жезъл се свързва с бог Хермес. * открита е част от олтар от римската епоха и ключ - вероятно от вратата на храма. Бесите запазват до падането си под властта на римляните една традиция на богато украсена слънчева керамика с човешки фигури. Сред откритията са керамична птича глава, свързана с похлупака на ритуален съд (такъв съд е открит и на връх Бабяк).
* към откритията се прибавя и донесен в Историческия музей щит от желязо, бронз и позлата. Хората, които са го донесли, твърдят, че е намерен на Острец.
* не на последно място - намерени са голям брой монети, които предстои да бъдат датирани. Отчетът на първата международна археологическа експедиция на Острец проф. Диана Гергова завърши с думите: “Силата на тракийската религия е във факта, че където са построени светилищата им, те остават такива и при новата религия - християнството. Затова вярвам, че връх Острец ще се превърне в едно сакрално, свещенно място, което разказва за историята на Северозападните Родопи. Вярвам, че през следващата година разкопките ще продължат и с европейски пари.”
Проф. Гергова получи цветя и дар от името на кмета Иван Лебанов, поднесени от Росица Пашова и цветя от Историческия музей.
В неделя участниците в археологическата бригада отпътуваха от Велинград. Част от тях заминаха за нови разкопки - в Свещари край Исперих. А догодина са готови да дойдат отново тук, за да продължат да откриват тайните на Острец.
Веска Божкова

Българските земи - кръстопът на цивилизациите
На 6 юли в Градската художествена галерия проф. Дияана Гергова представи своя филм за непознатите паметници на праисторически селищни могили “Българските земи - кръстопът на цивилизации”.От филма стана ясно,че траките са стигнали до Каспийско море, Малоазийтския бряг, Палестина, Южна Италия, Сардиния.
Показани бяха фотоси на неолитни жилища край Стара Загора; селищна могила “Дядово”, превърната с помощта на японци в археологически парк; подземен храм на водата при село Гърло, Пернишко,който има паралел с такъв в Сардиния; мистериите, създадени от Орфей, наречени трескея; Перперек и Татул; мегалитни светилища от края на II-то хилядолетие; свещенната столица на гетите Хелис; Градът на вълците; Свещарската гробница, чийто план отговаря на зимното слънцестоене през 4 в.пр.Хр. и представя цикъла на безсмъртието, защото на тази дата (която съвпада с Коледа) лъчът на слънцето осветява сцената на обезсмъртяването.
Присъстващите научиха също, че “теке” е гръцка дума, означаваща “ковчег,гробница” и видяха фотоси на гръцкия град-колония Емпорион Пистирос край Септември.