За един опасен мост и за нещо дребно, но полезно
По мои дългогодишни наблюдения мостът за кратко време е оставал в изряден вид. Дали по невнимание или нарочно - от младежи, от хулигани или от пияни; от ползващи топлата вода до моста за наливане, пране или миене на място, мостът е бил увреждан, но след време поправян. През лятото на 2009 година в продължение на няколко месеца мостът се намира в плачевно състояние. По дървената му настилка от дъски са зейнали две дупки - липсва цяла дъска и голяма част от друга дъска. Единият парапет изцяло е откъртен, а от другия е останала половината и то разкривена. Това прави моста много опасен, а по него преминават и възрастни, и деца.
Не е задължително някой минувач да е пиян или късоглед, за да си счупи крак или ръка или да падне в реката и тогава с основание ще съди общината да изпълни своето задължение: да осигури безопасно преминаване през моста. Едно от най-големите богатства на Велинград безспорно са неговите минерални извори и чешми, бани и модерните напоследък СПА центрове и хотели с минерална вода.
И аз, като много жители и гости на Велинград, си наливам минерална вода за пиене от чешмата в парка до Вельова баня и от чешмата до парка между улиците “Хан Аспарух” и “Юндола”. Понякога там се чуват мнения коя вода е по-добра и за предпочитане. Често гости на града, посетили го за първи път, питат при тези чешми каква е водата им, добра ли е за пиене и какво лекува. Те чуват отговор, че водата е добра и лековита за бъбреци и стомах, но това е елементарна информация, обща и непълна. Аз си спомням, че в миналото при тези чешми, а мисля и при други чешми в града, имаше табели с надписи за характеристиката на водата, минерален състав, лечебни свойства. Толкова ли е трудно и скъпо тази хубава практика да се възобнови и надписите да бъдат не само на български, но и на руски, английски, немски и френски език? От това градът само ще спечели.
Александър Арнаудов