ПРОЕКТ “КРАСИВА БЪЛГАРИЯ”: Как Ката Калпазанова дари къщата си на Велинград

Публикувано на 07 Sep 2009 23:17

Още в първия месец от своето управление правителството на ГЕРБ направи кадрови промени в ръководството на проект “Красива България”. В медиите излязоха доста критични публикации за работата на проекта и сред най-коментираните обектите, получили финансиране, бе ремонтът на къщата на Ката Калпазанова във Велинград. В много интернет-форуми това стана повод отново да се заговори за партизани, ятаци и комунизъм. Случаят с къщата, дарена от Ката Калпазанова, е по-различен и решихме да го припомним, за да са ясни фактите преди коментарите. През 2009 г. по проект “Красива България” в община Велинград се ремонтират 3 обекта на обща стойност 642 317 лева. Дяловото участие на общината при финансирането е 372 887 лева, а на “Красива България” - 269 430 лева, като с последващо решение на Министерството на финансите има шанс общината да си върне част от съфинансирането. Освен къщата на баба Ката Калпазанова се извърши ремонт на Общинския детски комплекс на стойност 201 661 лева, от които 101 677 лева са осигурени от общината. Третият обект е Покритият плувен басейн, чийто ремонт възлиза на 300 000 лева, като 200 010 лева дава общинската хазна. Изпълнител на ремонтите на ОДК и басейна е фирма “ТИПС” ООД - Велинград.

Имало една майка Ката Стоева Калпазанова. Тя имала двама синове - Иван Николов Чолаков и Стою Илиев Калпазанов. Бащата на Иван загинал на фронта през Балканската война, а Иван бил убит през 1945 година на фронта при река Драва през Втората световна война. Вторият син Стою пък е убит като партизанин в местността Митилева мандра през 1944 година.
След 1945 г. приятелите на Стою и Иван построяват една полумасивна къщичка за останалата сама майка. Тя пък със саморъчно завещание от 5 май 1970 г. завещава на “държавата в лицето на Градския народен съвет - Велинград” целия си имот в квартал Каменица, заедно с построената върху имота едноетажна къща, при условие след смъртта й в къщата да се уреди музей за децата й. От 1 октомври 1976 г. къщата на баба Ката Калпазанова е придадена към музея във Велинград.
През лятото на 1984 г. главният архитект на Велинград д-р арх. Тодор Цигов проектира преустройството на сградата в музей във връзка с 40-та годишнина от гибелта на Стою Калпазанов, но експозиция в преустроената сграда така и не се организира. Минават 24 години, през които сградата, дарена на общината, не се използва и не се поддържа.
През 1992 г. се правят опити да се пренебрегне завещанието на баба Ката Калпазанова чрез устни исканя за реституция, но дарението е спасено благодарение навременната, адекватна и последователна позиция и намеса на служителите от дирекция “Общинска собственост”.
На 4 март 2008 г. дирекция “Управление на общинската собственос” издава акт за публична общинска собственост №42 и имотът, визиран в дарението на Катерина Стоева Калпазанова, е актуван за паметник на културата, като по този начин от страна на община Велинград е изпълнено нейното завещание. Като паметник на културата, освен че се изпълнява волята на дарителката, но дарението е защитено и от промяна на собствеността и предназначението му.
В края на 2008 г. Общинският съвет на Велинград взе решение къщата на баба Ката Калпазанова да бъде включена в проект “Красива България”. Работата по проекта, започнала през май, завършва в срок в края на август.
С въпроса как занапред ще се използва къщата на баба Ката потърсихме отговор от директора на Историческия музей Снежана Велева. Тя отговори: “През 2010 г. ще направим една постоянна експозиция, посветена на семейство Калпазанови, за да изпълним волята на дарителката. Защото задължение и отговорност на живите е да изпълняват волята и желанието на тези, които вече не са сред нас. Останалата част от къщата ще бъде постоянна научна база за гостуващите на музея изследователи.”
Веска Божкова

Премиера и първи отзиви за новата книгата на Никола Делиев

29 Mar 2026 14:34

Никола Делиев представи своята шеста книга, свързана с историята на родния край и посветена на „Улиците и техните обитатели в Каменица по време на моето детство“. На 24 март в Наро...