Изложба “100 години музейно дело в Чепинския край”
На 16 септември в голямата зала на Историческия музей зам.-кметът Георги Янчев в присъствието на много гости откри изложбата, посветена на 100 години музейно дело в Чепинско.
Директорът на Историческия музей Снежана Велева отбеляза,че това е знаменателен ден за всички музейни работници. Изложбата представя историята на музейното дело със снимки, документи, експонати и имена на посветилите живота и мечтите си на музейното дело. С минута мълчание бе почетена паметта на тези, които вече не са между живите, но тяхното дело продължава да живее.
Снежана Велева връчи юбилейни грамоти за изключителен принос в музейното дело на: ОНЧ “Васил Левски”, основало музейната сбирка през 1909 г.; на инициатора и пръв уредник на музея Христо Стоев Масларов - посмъртно; на Костадин Ланджов и Елена Попова - посмъртно; на директорките на музея Анета Шопова и Илияна Масларова.
Георги Янчев честити светлия празник на всички работещи в музея и подари от името на общината и кмета Иван Лебанов мултимедиен апарат. От Общинския съвет музеят получи видеокамера. Юбилейната изложба ще може да бъде видяна до края на 2009 г.


“Каменица през вековете” пази духа на времето
На 17 септември - денят на Вяра, Надежда, Любов и София в галерията бе премиерата на четвъртата книга от поредицата “Цепина” - ”Каменица през вековете” на Васил Тосков Содев.
Книгата представи ст.н.с.д-р Светла Ракшиева, директор на Етнографския музей на БАН в София. Като редактор на книгата, тя сподели, че е било много интересно да се запознае с ръкописа на Васил Содев и е открила, че той е писан от човек, който е бил личност. Затова е направила всичко възможно да не променя неговия стил, като по този начин се е запазил духът на времето, неговата честност и любов към родния край. Г-жа Ракшиева подчерта, че издаването на книгата е още едно доказателство за работата на музея за опознаване на Чепинския край.
Анета Шопова напомни, че в периода 1957-1958 г. е създаден Музеен съвет и Васил Содев е бил негов член и е отдал себе си на проучването и популяризирането на родния край. Ръкописът има още един том, посветен на антифашистката борба. Георги Пашов, който е бил добър приятел на Васил Содев, напомни, че той е бил любознателна личност и е един от строителите на новия Велинград: бил е кмет на Каменица, строил е старото училище, участвал е в строителството на булеварда, построил е хижа “Кладова”, по негова инициатива тръгва първият автобус във Велинград.
Снежана Велева определи книгата с думите “искреност, честност, образност”. Тя съобщи, че синът на Васил Содев - Христо е предал на музея и книгата му за Содевия род и за обществено икономическото развитие на Велинград и обеща тези книги да бъдат отпечатани, за да стигнат до читателите.
Васил Содев е вярвал, че “Трябва да се пише, защото иначе всичко се забравя”. И е бил прав - доказателството е неговата книга “Каменица през вековете”.

За Иван Дивизиев животът бяха националните проблеми
На 15 септември Георги Пашов и Костадин Ушев представиха третата книга от поредицата на Историческия музей “Цепина” - ”Чепинско в борбите за освобождаването на Разложко и Неврокопско от османско робство” на Иван Дивизиев.
За автора на книгата Анета Шопова каза, че целият си живот Иван Дивизиев посвещава на проучвания, доказвания и борби срещу тези, които не защитаваха националните интереси. Тя визира политиката на БКП срещу българите в Пиринския край, които насилствено бяха карани да се пишат македонци. Г-жа Шопова сподели, че в архивите на ЦК на БКП е намерила картотекирани неговите писма, в които той е молел и доказвал, че това е грешна политика на партията и обобщи: “За него животът бе националните проблеми”.
Крум Бояджиев сподели, че Иван Дивизиев е писал писмо до ЦК на КПСС. Причината е, че при издаването на Руско-македонски речник в предговора е пишело, че това е езикът на македонците, живеещи в Югославия, България и Гърция. Интересен е фактът, че при преиздаването на речника това обяснение не е било повторено.
Учителят Никола Колев заяви: “По-човечен от човека Иван Дивизиев не съм срещал” и допълни, че радио Благоевград е започнало да излъчва програми благодарение на него.
Сред дошлите на представянето на книгата бяха и спонсорите на издаването й - представителите на организациите на ВМРО от Пловдив, Пазарджик и Велинград. Зам.-председателят на ВМРО Пловдив г-н Бойко Вауев каза, че когато става дума за националния въпрос, всички трябва да работим заедно, защото националната идеология е вечна, както е вечна и България.
Преди края на срещата Георги Пашов обяви, че на Кара тепе - на старата граница на пътя, който води за Сърница, до параклиса “Св. Богородица” ще бъде поставена паметна плоча по повод годишнината от Балканската война и в памет на най-голямата чета от 180 човека на Иван Ботушанов. А през октомври т.г. ще излезе от печат още една книгата от поредицата “Цепина” - “Народният будител Стою Докумов”.


Откритията на археологическото лято 2009
Вечерта на 14 септември в Градската художествена галерия директорът на Историческия музей Снежана Велева даде началото на дните, посветени на 100-годишнината на музейното дело в Чепинско. Денят не бе избран случайно: точно преди 100 години, на 14 септември 1909 г. по инициатива на учителя и общественик Христо Масларов членовете на Просветното дружество “Свещеник Методи Драгинов” в Каменица вземат решение за създаването на археологически музей - първият музей на територията на Родопите и област Пазарджик.
Началото на честванията бе мултимедийното представяне на филма “Археологическо лято 2009” - II част. Археолозите на музея Асен Салкин и Димитър Байраков отчетоха попълването на археологическата карта на района, започната от Анета Шопова, с откритите и регистрирани 32 археологически обекта.
На връх Сютка са фиксирани 9 обекта от късно желязната и римската епохи. Те доказват, че е имало развито рударство в земите на бесите. Открити са още голямо каменно селище, некрополи и могили, но археологът Асен Салкин изрази съжаление, че тези обекти на 100 % вече са били разкопани от иманяри.
Направено е и сериозно проучване на района на Драгиново и Дренов дол.Открито и регистрирано е голямо укрепено селище, в което е намерена много от тракийската култова керамика “Цепина” с изображения на космически знаци и послания и по всяка вероятност са представлявали цели разкази. В керамичните съдове най-често се срещат свастиката и в различни съчетания спиралата и слънчевият диск.
В местността Станиловец над Каменица археолозите са фиксирали обект, където са открити 10 вече разрушени огромни могили, доказващи, че по тези местта е имало живот от 5 в. преди до 5-6 в. след Христа. В района на Микроязовира - Рандолин дол е открито праисторическо селище с каменни оръдия на труда от ранния неолит. Калето над гара Костандово с площ 1,5 дка пък се е оказало укрепено тракийско светилище от 5-1 в. преди Христа. Намерени са много олтари с украса тип “Цепина”, хромели за зърно и големи делви - питоси.
През 2000 г. като студент Димитър Байраков прави частично теренно проучване и открива скално изсечен масив - скално светилище на територията на Славееви скали. През това археологическо лято А. Салкин, Д. Байраков и геодезистът Каменаров правят задълбочено проучване и регистрират обекта на археологическата карта на Велинградско. Равносметката: на 5 км от Велинград, на част от Алабак, се простира на няколко десетки квадратни километра цяла свещенна територия, гледаща на всички посоки. Откритието е представено на научна конференция за скалните светилища в Стара Загора и е предизвикало силен интерес сред научните среди.
На Марина черква също е открит скален комплекс с олтари за извършване на култови практики и жертвоприношения. Доказано е, че много често тези обекти са и скални обсерватории и места за посвещение. Открити са и глинени лъжички, каквито не е известно да са откривани на други места.Откритията говорят за късна бронзова епоха - времето на Троянската война и след нея, като тези обекти са използвани до 8 в. пр.Хр. и след това са били напуснати. Археолозите Салкин и Байраков подчертаха и високата оценка дадена на обектите от специалистта по скални светилища проф. Валерия Фол. Открития са направени и в местносттите Паничките, Имането, Градот, Гарванов камък, Стражата.
Асен Салкин представи и нови факти за светилището на Острец, който на практика е бил “учебен център на българските иманяри”. Откритото говори, че обектът е функционирал преди 7 в.пр.Хр. Има доказателства (ранно-християнската базилика), че бесите са едни от първите тракийски племена, възприели християнството. Върху базиликата през Средновековието е била построена църква, функционирала до 14 век, а след това е продължила да съществува като манастир. Историкът-археолог Анета Шопова направи исторически преглед на проучванията в нашия край от 1957 г. насам и по-специално на крепостта “Цепина”. С болка тя припомни пълното унищожаване през 90-те години на ХХ век на църквата от 10 век в Сърница. След втория филм “Археологическо лято 2009” хората в залата бяха по-уверени в бъдещето на нашия град и край, защото миналото ни “говореше”. И затова си позволявам да напомня на всеки, който се изкуши да се докосва до това минало с алчни ръце и сърце, да не забравя заповедта “Не кради!”.

Амбицията: Велинград да стане център на писаното яйце на Балканите
С музика от Моравия бяха посрещнати хората, дошли на 18 септември в залата на галерията. Причината бе, че вечерта бе посветена етнографската експедиция “Великденски писани яйца от Централна Европа 2009”.
16 години са минали от първата изложба на писани яйца и 10 години от първата образователна програма подготвени от етнолога на музея Георги Куманов с участието на ст.н.с.д-р Светла Ракшиева и Петър Русев, припомни Снежана Велева .През този период са правени ателиета, базари, изложби, издавани са дипляни, брошури и книга по темата.
За етнографската експедиция “Великденски писани яйца от Централна Европа 2009” говори Светла Ракшиева, директор на Етнографския музей към БАН в София.Тя сподели, че след като през миналата година са били в Румъния и Украйна, съвсем в реда на нещата е била избраната нова посока. В експедицията освен нея и Георги Куманов са взели участие и Петър и Дияна Русева от фирма “ПЕТ”. Началото е бил град Требишов във Словакия, където живеят българи, които не са знаели, че в България традицията се пази. Последвали са срещи в Краков и Бърно, където се намира най-голямата сбирка на писани яйца в цяла Европа с 11 500 яйца.И така през 5 държави: Словакия, Чехия, Полша, Унгария и Сърбия - срещи, запознаване и предаване на традиции за писане на яйца в 13 града и 12 музея.
Целта на експедицията да се покаже българската традиция в писането на великденски яйца и да се научи повече за традицията в другите страни, както и запознанството с тяхната восъчна техника, е изпълнена.Георги Куманов подчерта, че писаните яйца в тези страни са превърнати сувенирна индустрия заедно с великденските курабиики.
Желанието е Велинград, след като притежава най-голямата сбирка на великденски писани яйца в България, е да стане център на великденското писано яйце на Балканите - още повече, че вече сме СПА столица на Балканите.
Страницата подготви Веска Божкова