В унисон с прогнозите, че през 2020 г. културният туризъм ще е водещ в целия свят, Исторически музей - Велинград организира на 19 септември кръгла маса “Музеи и културен туризъм”. Така нашият музей даде заявка, че като институция със 100 годишна история, гледа и напред в бъдещето. Съорганизатори на форума бяха Община Велинград и Сдружението на хотелиерите и ресторантьорите. Имаше много гости: зам.-кметът Георги Янчев, зам.-председателят на Общинския съвет Венцислав Еличин, председателят на Българската хотелиерско-ресторантьорска асоциация Благой Рагин и на местното сдружение Златко Златанов, директори на музеи от София, Пловдив, Кърджали, Габрово, научни работници, представители на читалищата, на НДФ “13 века България”, на ПГИТ “Ал. Константинов”. Събитието се проведе в залата на “Гранд-хотел Велинград”, носител на грамота от Международната борса за културен туризъм във Велико Търново. Поздравителен адрес до участниците и до Исторически музей - Велинград по повод 100 години от началото на музейното дело в Чепинския край изпрати заместник-министърът на културата д-р Тодор Чобанов.
“Историческият музей не може сам да прави културен туризъм. Тази кръгла маса е жест за сътрудничество с всички културни и обществени институции, за да можем заедно да развием този туризъм.”, каза директорката на музея Снежана Велева.
Дискусията продължи повече от 3 часа, водена от научния ръководител на кръглата маса доц. д-р Соня Алексиева от Нов български университет и член на УС на БХРА. На поканата за участиесе отзоваха хора с безспорен авторитет и познания: ст.н.с. д-р Валерия Фол от Института по тракология към БАН, Райна Константинова от историческо издателство “Иврай”, д-р Магдалена Манолова - председател на сдружение “Музей на българската музикална култура”, ст.н.с. д-р арх. Николай Тулешков - издател на “Арх & Арт борса” и “Паметници, реставрация, музеи”, Йордан Детев - главен редактор на списание “Клуб Орфей”, ст.н.с. II ст. д-р Светла Ракшиева - директор на Етнографския институт с музей към БАН, председателят на БХРА Благой Рагин, директорът на Етнографски комплекс “Етъра” Ангел Гоев, главният архитект на община Велинград Тодор Енев, председателят на Сдружението на хотелиерите и ресторантьорите Златко Златанов.
Най-полезният резултат от кръглата маса беше натрупването на много и откровени мнения за състоянието и проблемите на културния туризъм в България и в частност във Велинград (части от изказванията публикуваме отделно). Дискусията не бе академично суха, а напротив - емоционална и провокативна, без спестяване на горчиви истини и с търсене на рационални решения. Колкото и различни да бяха мненията, всички бяха единодушни, че бъдещето е на културния туризъм и че този, който печели от туризъм, трябва и да инвестира в култура. Общо беше и друго, което най-добре формулира доц. Соня Алексиева: около кръглата маса се събраха и дискутираха с толкова плам хора, които обичат Велинград. А това е гаранция за градивна енергия, която ще има своите резултати. Елена Баева

Валерия Фол:
Информацията за културни обекти по света е подтискащо много, човек може да получи т-нар. Стендалов синдром - уплаха от култура. В България не е така. В момента правим мониторинг на информацията за културни обекти, базирана в интернет - положението е плачевно, обектите са представени неатрактивно и без образователна стойност. Сайтът на Исторически музей - Велинград не е пипан, откакто е направен. Упрекът не е към колегите, а към туристическият бизнес, който не намира сили за спонсорство. Експозициите в музея са вехти, маршрутите до културни обекти липсват. По стъпките на героите на Дан Браун вървят кохорти туристи, но е нужна огромна реклама на културните ни обекти. Нужно е и да си отговорим на въпроса какъв туризъм искаме - алкохолен, секс, чалга или културен.
Благой Рагин:
България е на трето място в Европа по брой на културни паметници и от това наследство можем да правим бизнес. Моят апел към съседите ни на Балканите е от историята да направим културен туризъм, а не война. В момента не случайно Велинград и Велико Търново са двете дестинации, които не знаят, че има криза, а бележат ръст на туристите. Гърците и турците обаче ни превъзхождат в анимацията. Затова ние сме за даване на културните обекти на концесия, като част от приходите се отделят за местните музеи. Със съчетанието на баленология, СПА и културен туризъм Велинград може да бъде номер 1.

Соня Алексиева:
Защо България губи от културния туризъм? Има толкова много въпроси: табелите, рекламните материали, цените на билетите, работното време на музеите, които са затворени в събота и неделя, картичките, кича, който се предлага на туристите, лошата инфраструктура, невъзможността на хора с увсреждания да посещават много от културните обекти. В музеите могат да се видят експозиции, които от 30 години не са променяни. В същото време обратният пример е Златоград, където инвеститор направи първият частен етнографски комплекс в България и така привличат 50 000 туристи годишно . Когато печелиш от туризъм, трябва да инвестираш в туризъм.

Райна Константинова:
Музеите в България са губещи, а по света няма такова нещо. Въпросът е как българите да ценят своето културно-историческо наследство, ако то не променя живота им, ако не печелят от него? Не сме го превърнали в стока, не го продаваме, а го ползваме само за патриотизъм. Ние сме седнали върху гърнета със злато - културният туризъм е най-проспериращият в света. Ако българският бизнес не се обърне към този вид туризъм, ще трябва да се задоволи с това, което има, а Велинград от 21 000 жители ще стане 10 000. Решението е и в европейските програми, които ни дисциплинират и учат. Но не трябва да “усвояваме” пари, а да печелим проекти, които да произвеждат пари. Трябва да се търси и уникалното за града - има много курорти с минерални води, но само във Велинград ги има писаните великденски яйца.

Магдалена Манолова:
Така, както Велинград е СПА столица на Балканите, България е музикален център на Балканите. Николай Гяуров е най-големият посланик на България в областта на музиката. Културният туризъм изисква да се открият знаковите личности за едно място. Едно име може за се превърне в успешна формула за културен туризъм - така, като в Залцбург има цяла индустрия с името на Моцарт. Мечтата на Гяуров е била Велинград да е Залцбург на Балканите.

Николай Тулешков:
Обезпокоен съм от тенденцията Велинград да се превърне в бетонна пустиня и да загуби своя облик. Най-голямата ценност на града е, че от трите страни е обграден с гора и има запазена зеленина в самия град. Но се посяга в тази посока - строи се в горски фонд, сечат се дървета. Това унищожава облика на града, а общината не реагира. Общината трябва да създаде специфични правила за градоустройство, които да кореспонсират със същността на Велинград като СПА столица. Липсват културни и спортни атракции, връзката град - гора не е усвоена, централната част извън пешеходната зона е абсолютно безлична. Паметниците на културата във Велинград само са декларирани, а по новия закон ако в рамките на 3 години не бъдат регистрирани, ще изчезнат като такива. Паметници на културата като баните са унищожени, интериорите им са разрушени и те изчезват от обществения живот на града.

Йордан Детев:
Права беше проф. Фол да атакува интернет пространството и присъствието на музеите със сайтове. Трябва силна национална реклама в интернет. За това ще помогне новият проект “Глобални библиотеки”, спонсориран от фондация “Мелинда и Бил Гейтс”. В последно време историческото наследство избута духовното наследство от пистата, а то също не бива да бъде забравяно.

Светла Ракшиева:
Историческият музей във Велинград е общински и общината трябва да чуе проблемите. Искам да реабилитирам колегите от музея - много са актуални, работят активно и правят това, което зависи от тях. Сътрудничеството с общината ще роди културните продукти - не само рекламни материали, а и други прояви по модела на програмата за великденските яйца. От години чака реализация проектът за етнографски музей на открито в Чепино - какъв по-хубав център, където туристът да види традиционната култура? Но музеят не може сам, трябва да бъде подкрепен от общината.

Ангел Гоев:
Искам да поставя един злокобен въпрос: дали няма да създадем продукти фалшификат, менте? Българският народ има най-богатата традиционна духовна култура, имаме много обреди с древна история. Но туризмът иска атракции, а обредите понякога са скучни. Продуктът, поставен на състезателна основа, е убиец на българската духовна култура.. Трябва да се намери регулация какъв оригинален продукт ще дадем, обратното е опасно, страшно и трагично.

Златко Златанов:
Всеки даде предложения, никой не пое отговорността как да се случи. Липсва концепция и в държавата, и в общината. Формулата на просперитета е да се намери човек, който е специалист и отговаря за това, което върши - мениджър, който знае как се прави туристическа дестинация. Да вземем днес решение да среща с министъра на културата Вежди Рашидов и да искаме от него нов закон за туризма и културния туризъм. Само с говорене нищо няма да се случи. Музеят трябва да се комерсиализира, да прави пари.

Тодор Енев:
Виновна е държавата, виновна е общината, виновните са много, но въпросът е какво правим. По проекта за етнографски музей на открито в Чепино сме събрали 17 автентични занаята и местната архитектура от 19 век - проектът кандидатства по програми на ЕС за финансиране. Общината има програма за устойчиво развитие на туризма, работи се и по общия устройствен план. Проблемът с опазване на парковете е, че навсякъде има реституция и усилията на общината са да откупи тези реституирани имоти, за да запази парковете. Задача на Общинския съвет е да създаде специфични правила и да играе позитивна градоустройствена роля.