НОВ РАЗКАЗ: Родата

Публикувано на 23 Nov 2009 23:03

- Ясен ли съм, муци? - повтори за стотен път Георги. Обажда ти се и моментално излиташ с джипа! Лелята е бивша учителка. Дръж се културно. Аз съм единственият й наследник. Внимавай да не набараш пак селското барче, откъдето те измъкнах. Когато спомене за някой роднина, ще се правиш, че си чула само хубави работи и ще възкликваш: “Да, Гошко ми е разказвал за него. Много хубав човек!”. Гошко, а не Жоро. Леля винаги ми е казвала Гошко. Утре я караш в болницата, плащаш и действаш според ситуацията. Не искам издънки, защото всичко ти се пише... знаеш къде. Ясен ли съм?!
- Да! - кратко отговори Муци, тоест Бинка от Бобошево, която Георги беше открил в едно миризливо селско барче по времето, когато прекарваха контрабандния бензин за Сърбия. Сега тя беше Буби, леко ремонтирана откъм нос, бюст и бедра и вследствие на това придобила самочувствието и визията на фолк певица. - Айде, чао! - провикна се Георги от входа.
Буби се тръшна на дивана и нервно набра своята дружка Пипи - Пена от Павликени, за да й се оплаче и отмени шопинга в новооткрития мол.
- Ужас! - изрази съчувствие Пипи. - На моя идва една леля, вмирисана на обор, помъкнала току-що заклано животно за доктора, варени яйца за цяла детска градина и наниз люти чушки.
- Ужас! - потвърди Буби и затвори телефона.
Звънецът иззвъня с мелодията на популярно фолк парче. Буби загърна секси формите си със сатенения халат и отвори. На прага стоеше усмихната жена в стилен костюм и шапка в тон, държаща красиво цвете в саксия и малка пътническа чанта.
- Добър ден! Аз съм Марикула Петракиева - лелята на Гошко.
- Ама как дойдохте? - изненада се Буби, пропускайки “Добър ден”.
- Ами, както казва дядо Петко, “С питане до Цариград се стига”.
- А, дядо Петко. Жо..., Гошко ми е разказвал за него. Много хубав човек. Влезте, моля.
- Заповядайте! - подаде саксията възрастната дама. За първи път идвам у вас и реших, че трябва да донеса поне цвете. “Тез живи цветя няма ги във вашите, аго, градини”, както казва Гергана.
- А, Гергана. Гошко ми е разказвал за нея. Много хубава жена.
Буби реши, че най-подходящо е да прокоментира времето:
- Днес е голяма жега, а?
- “Пак ще се къпе в човешка пот майката земя”, както казва Йордан Герака - включи се лелята.
- А, бай Йордан. Да, Гошко ми е разказвал за него. Много хубав човек! Как пътува, лельо? - мина на “ти” Буби.
- Ами с малко премеждие. Почти бях изпуснала автобуса за гарата, но застанах като Матросов пред амбразурата и успях да се кача.
- А, Матросов! Да, Гошко ми е разказвал за него. Много хубав човек. Ами, сядай, лельо. Я кажи, слушаха ли те учениците? Учеха ли? - Ами, както казва Чудомир, “Учат ги, учат и после всеки си я кара, както знае и както му е по-лесно”.
- А, Чудомир! Гошко ми е разказвал за него. Много хубав човек!
Запознанството с “родата” продължи още известно време и после лелята пожела вместо в мола, кактвото беше предложението на Буби, да оитдат до площад “Славейков”. Там тя обиколи всички сергии и си избра няколко книги, които естествено Буби плати, защото такива бяха инструкциите на Георги. Тя така и не можа да си обясни покупките на сродницата и реши да попита:
- Ама, лельо, какво ще ги правиш тези книги?!
- Ами, млада госпожо, ще ги прочета и когато се видим пак, ще те запозная и с другата част от родата!
Невена Павлова

Премиера и първи отзиви за новата книгата на Никола Делиев

29 Mar 2026 14:34

Никола Делиев представи своята шеста книга, свързана с историята на родния край и посветена на „Улиците и техните обитатели в Каменица по време на моето детство“. На 24 март в Наро...