Ако велинградчани трябва да изброят с какво се слави курортът Юндола, безспорно на първо място ще е удивително красивата природа. Част от тази природа е така наречената “университетска гора” - територията на Учебно-опитното горско стопанство “Георги Аврамов”, която заслужено наричат “храма на българските лесовъди”.
Проф. д-р Никола Колев, дългогодишен преподавател в Лесотехническия университет - София, събра нейната история в монографията “Университетската гора”. Книгата е посветена на 80-годишнината от основаването на Учебно-опитното горско стопанство, а посланието й е с поглед към бъдещето: “за приемственост и просперитет в развитието на УОГС - Юндола през XXI век”. Институциите, помогнали за написването и издаването на “Университетската гора”, са ЛТУ - факултетът по Горско стопанство, колективът на УОГС и неговият директор инж. Илко Зиврипанов, който е и консултант на книгата.
В предговора към монографията ректорът на ЛТУ проф. Нино Нинов пише, че тя е ценен принос към научните изследвания по проблемите на горското стопанство в България и за мястото на УОГС - Юндола в развитието на лесотехническото образование и наука през ХХ век. Специалистите от списание “Гора” наричат книгата “едно от най-всеобхватните и ценни издания от подобен характер в България”. С тези професионални оценки ще се съгласи и обикновеният читател. Защото трудът на проф. Никола Колев представя в 318 страници една изключително богата история, стотици снимки (някои от тях уникални!), ценен атлас с картографски материал от XIX век насам, десетки научни анализи, таблици и данни.
За нас като велинградчани тази книга освен научното има и друго измерение. Тя ни дава повод за гордост, че нашият край заслужено има статут на храм на българските лесовъди. Че тук са получили първите уроци и знания на лесовъдската професия хиляди студенти и курсисти от ЛТУ и Горския техникум (сега Професионална гимназия по горско стопанство “Христо Ботев”) във Велинград. И пак тук са работили поколения учени, изследователи, специалисти, превърнали учебно-опитното стопанство в средище за научно-техническо сътрудничество.
Проф. Колев определя Юндола като уникално биоекологично пространство, средище и кръстопът на богато природно наследство, биологично и ландшафтно многообразие, съхранено в недрата на Рила и Родопите. Природните условия в съчетание с биоразнообразието на горските екосистеми са предпоставки през годините УОГС да се превърне в реален модел за комплексно и устойчиво развитие на горите.
След Освобождението при устройството на гората (1901 г.) на територията около Юндола е дадено названието “Гешова планина” - по фамилията на известните братя Стефан и Иван Гешови от Пловдив, които притежават яйлачно право върху гората. През 1929 г. Министерството на земеделието определя: “занапред Държавната гора Гешова планина да служи като предмет на горско стопанство” и описва нейните граници.
Изборът на Държавната гора в местността Юндола за учебно-опитно горско стопанство не е случаен. Повод е искането на Агрономо-лесовъдния факултет на Софийския университет от 1925 г. да му бъде предоставена гора за учебн и научни цели. Министерството на земеделието предоставя Държавната гора Гешова планина заради изключително благоприятните природни и физико-географски условия за развитието на иглолистните гори и многообразието от горски насаждения плюс перспективите за развитие на Юндола като курортно планинско селище.
По обективни причини до 1933 г. не са провеждани особени мероприятия за устройството на стопанството като учебно-опитна база. Средства са осигурени едва през 1936 г., когато е изработен и Правилник за управление - първият официален документ, определящ статута, целите и предназначението на учебното стопанство. До края на 1947 г. учебно-опитното стопанство Гешова планина е на двойно подчинение на Софийския университет и Министерството на земеделието. От 1948 г. преминава на пряко управление към СУ, а след това към Селскостопанската академия (ССА). След преобразуването на Лесотехническия факултет във Висш лесотехнически институт преминава под негова юрисдикция.
Важен исторически факт сочи, че стопанският начин на експлоатация на горите в България е въведен за първи път през 1921 г. в Държавната гора Гешова планина: лесничейството организира със собствени средства сечта и извоза на дървените материали до времен склад и тяхната продажба.
На Юндола е построен и един от първите в Родопите и страната лесничейски домове. Постройката е изградена от чепинския лесничей Спас Поптодоров в периода 1906-1911 г., която и заслужава да бъде обявена за архитектурен паметник от най-ранното сградостроителство в горите. През 1938-40 г. се построява нова масивна сграда, емблематична за лесничейски дом в алпийски стил, предназначена за управление на учебното стопанство. С течение на годините базата на УОГС се разширява с още сгради, цехове, работилници, дендрариум, горски кантони, столова, ловно-стопански съоръжения, заслони, чакала, складове, екологични и хидроложки стационари. През 1912 г. в Юндола се откриват първите в района семесушилня и горски разсадник за производство на фиданки от местен генетичен произход. По това време започват и първите залесявания, подновени след войните. Създадените различни по състав, структура и функционално предназначение горски култури и насаждения представляват богат и неоценим опит, прилаган през годините на територията на УОГС. Предвид учебния характер на стопанството през 1936 г. голата сеч е отменена, като са въведени подходящи сечищни системи и форми на стопанисване по стопански класове.
Първото организирано посещение на Юндола с учебна цел се осъществява през 1929 г. от група студенти с преподаватели от Агрономо-лесовъдния факултет на Софийския университет. Година по-късно стопанството е посетено от група студенти от Чехия, ръководени от професорите Зигмунд и Кайзлер. През 1936 г. на стаж тук идват полски студенти. Впоследствие първата редовна учебна практика е организирана през 1948/49 г. с 26 студенти за 45 дни.
През лятото на 1937 г. в централната част на Юндола започва строеж на сграда-общежитие за студентите и преподавателите, която е завършена 1939 г. и основно преустроена и ремонтирана през 1954/55 г. През 1955 г. започва строителството на нова столова с мултифункционална зала. През 1993-95 г. се изгражда новият корпус на Университетския комплекс с 64 самостоятелни стаи и учебно-производствена база с 5 учебни зали и лаборатории. В периода 1995-98 г. са построени хранителен и обслужващ блок със зала за хранене, банкетна зала, кухненски сектор, дискотека, ресторант, билярд, фитнес-център, рекреационна зала, лекарски кабинет, зимна градина и др. По специален демонстрационен проект, финасиран от ФАР, е изградено котелно и складово стопанство. Направено е паркоустрояване и озеленяване на територията на комплекса, предвидено е и строителство на покрит плувен басейн. Така изграденият учебен комплекс предлага условия и предпоставки за обучение и квалификация на студенти, докторанти и специалисти от всички специалности в ЛТУ.
Учебната дейност в УОГС се подпомага от изградената богата учебно-производствена база. Създадено е учебно предприятие по дървообработване и мебели, което функционира с всички необходими основни и спомагателни звена – сушилня, складове за суровина, готова продукция и пласмент, парова централа, технологична линия. През 2004 г са открити реконструираният дърворезен цех и модернизираното учебно предприятие по дървообработване на мебели, което допринася за по-пълноценно и ефективно обслужване на учебния процес и практическото обучение на студентите.
Досега по различни програми, практики и стажове през УОГС са преминали над 5000-6000 студенти и курсисти. Така УОГС – Юндола се утвърждава като съвременна школа с традиции за практическо обучение и следдипломна квалификация по различни специалности. През 1999 г. представители от 11 висши учебни заведения учредяват тук клуб „Юндола 99”, който дискутира въпросите за управление и устойчиво развитие на българските гори.
Университетският комплекс все повече придобива важно регионално значение като представителен научно-информационен център в областта на горите, екологията и природната среда за Югоизточна Европа и Балканите.
През 30-те години на миналия век все повече се оценява необходимостта от изучаване състоянието на горите с оглед подобряване на стопанисването и управлението на горското стопанство. През 1929 г. се създава специална Служба по горско опитно дело за провеждане на експериментални и приложни изследвания в горите. Първите изследвания са свързани със залагането на постоянни и временни опитни площи по лесовъдство, горска таксация и лесоустройство, лесоползване, лесоохрана и др. Извършени са първи опити за култивиране и интродукция на екзотични видове; на територията на стопанството са извършени обстойни проучвания върху състоянието и разпространението на горските почви. За първи път у нас са проведени дългосрочни стационални наблюдения върху хидроложката роля на горските екосистеми. Изпитани са и се внедряват нови методи и технологии за добиване на смола и смърчова кора. За първи път в Юндола се проучва механизацията и технологията на дърводобивния процес и транспорта на дървесината при поточен метод на работа в иглолистни гори. Също за първи път в страната е проведен научен експеримент за авиационно торене в горските водосбори. Системни научни изследвания се провеждат върху биологията и екологията на дивеча, като е създадена представителна база за интензивно развъждане и ползване на дивеча, за аклиматизация и интродукция на ценни видове дивеч. В стопанството е създадена и мрежа от защитени природни обекти и територии; стационари за интензивен мониторинг на горски екосистеми; система за наблюдение и опазване на флората, фауната и природното наследство в района.
Резултатите от извършените многостранни проучвания на територията на УОГС са издадени в множество научни трудове, монографии, сборници, публикации, които обогатяват сътворения през годините научен библиографски фонд и са принос за развитието на лесотехническата наука и практика. Тук се провеждат различни по тематика научно-практически конференции, симпозиуми, съвещания и експертни съвети. УОГС поддържа ползотворни професионални връзки и сътрудничество с учебно-опитни стопанства и бази в Словакия, Сърбия, Гърция, Македония. През последните години тук се провеждат много международни научни форуми, които с основание превръщат УОГС - Юндола в средищен център за научно, практическо и икономическо сътрудничество. Предвижда се съвместно с общината и бизнеса изграждане на модерна инфраструктура за трансфер на знания и иновационни продукти, свързани с провежданите в УОГС - Юндола научно-изследователски, образователни и бизнес дейности.
УОГС подпомага изключително много и за перспективното развитие на курорта Юндола. Съвместно с общината започва изграждане на писти, шанци, влекове, трасе за ски-бягане, зимен стадион, ски училище. Първият ски влек е монтиран през 1955 г. на пистата над поляната на Юндола - този влек е приспособен от въжена линия “Ласо кабел”, която първоначално е била предназначена за практическо обучение на студентите. През 1951/52 г. по учебен план на факултета е организирани първият учебен курс по ски, а през следващите години са проведени редица републикански и международни ски състезания.
УОГС има огромен принос и за благоустрояването водоснабдяването и електрификацията на курорта Юндола, за изграждането на спортно-техническата и екологична инфраструктура на курорта, за организирането на Първия национален туристически събор “Юндола‘1958”.
В началото на XXI век УОГС има своето утвърдено и уникално място на учебно и научно средище, на място, където всеки български лесовъд е започвал, прокарвал и ще проправя своята пътека към професионалното си поприще. Университетска гора вдъхновява и занапред ще продължава да излъчва космическа енергия, силата на горския дух и славата на непреходните лесовъдски традиции. А читателят на “Университетската гора” може само да благодари на проф. Никола Колев, че написа една истинска енциклопедия за Юндола.
Елена Баева