“Зеленото се скрива”
Скрива се, защото новите поетични творения на родопчанина са писани в София, където “небето е мъгливо като политиката...”. Последните стихове на П. Гелин сякаш потвърждават мисълта му от книгата “Прищевки”: “Вътрешният свят на писателя е неописуема загадка”.
Не се наемам да тълкувам душевността на поета, но ми се иска да поразсъждавам върху многоликостта му и усета за действителност, пречупена през призмата на сетивата в големия град.
От стиховете, които отразяват всички аспекти в живота на един пренаселен, презастроен и пребезозеленен град сякаш се носи мъгла, чува се шумът на тролея, метрото, старите трамваи от “Граф Игнатиев” и “разярените коли”, които “ръмжат по булевард “България”. Уличният шум и нрави присъстват и в “гневните реплики”, които се “търкалят” из парламента, докато “човекът, наричан от тях електорат, стърчи безизходно като гол кол”.
Все пак хората се срещат “При Попа”, в зоологическата градина, разхождат се в Южния парк, пазаруват на Женския пазар. “Продава се всичко, продават се всички” на Илиенци.
Всичко има в тези кратки стихове - и хвърчащи торбички боклук, и скрибуцаща цигулка, и пърхащи “вечерни пеперуди”, но няма зелено. Скрило се е. “Боянските ливади ли са на привършване, зеленото се скрива зад високи зидове, опасали дворци”.
Все пак Петър Гелин открива малък зелен оазис в Западен парк, Южен паркк и с детска наивност ги моли да не се намесват в политиката. Сигурно тук политиката е матефора на всичко, което скрива зеленото.
Ако столичните стихове на ракитовеца Петър Гелин не са оптимистични, то те са искрени и истински. А за по-голям оптимизъм през зимата си препрочитайте неговото хайку:
Пролетно, слънчево!
Ясно е...
Зеленото полудява.
Невена Павлова