8 години чакаме справедливост
Когато след 10.11.1989 г. излезе Законът за реституцията, с който трябваше да се възстанови отнетата частна собственост от бившето комунистическо управление, както хиляди граждани на държавата, така и ние, наследниците на покойните ни родители Атанас и Мария Фурнаджиеви, с право и основание потърсихме по законов ред нашето право на наследство.
От служба “Общински имоти” към общината със служители г-жа П. Мариновска, г-н Г. Янев и при тогавашния зам.-кмет г-н С. Богданов набавихме всички необходими документи, от които беше видно, че имотът “Калище” е наш и имаме право на собственост. Този имот се намира в Чепино, по пътя за кв. “Анезица” с обща застроена и незастроена площ от 6800 кв.м., попадаща в регулационния план на града.
Многократни бяха уверенията от страна на споменатите по-горе служители, че като законни наследници на имота, в който се намира бивша дърводелска работилница на Промкомбинат “В. Горанов” - Велинград, ние ще имаме известен процент дялове, ако предприятието се продаде. Вярвахме в приказките на тези хора и не сме допускали, че можем да бъдем пренебрегнати и излъгани. Но стана така, че хем ни излъгаха, хем продадоха имота, без да ни питат съгласни ли сме или не. Това стана през пролетта на 1994 г. Изненадани от това, ние заведохме дело в Окръжния съд в Пазарджик с N 918 от 1994 г., тъй като оценката на имота беше нищожна. Обжалвахме тази оценка и я заведохме с входящ N 380048 от 03.05.1994 г. После разбрахме, че в Пазарджик изобщо няма такава жалба. Направихме второ обжалване, но междувременно фабриката вече беше продадена на г-н Чипилов. До този момент, вече повече от 8 години, съдът не се е произнесъл по това дело и няма решение. Оказа се, че причината е във вещото лице, което не е направило оценка, а нашето дело все още събира прах и не се придвижва.
Виждайки, че всичко е загубено, решихме да потърсим другите права, които законът ни дава, а той гласи, че при такива случаи собствениците имат право на замяна. Опитахме и това, направихме молба до общината, но и тук все едни и същи оправдания, че не разполагат с такива терени. По-късно през 1999 г. Общинският съвет на своя сесия реши да получим компесаторни бонове за овъзмездяване на продадения имот, но до ден днешен нищо не сме получили.
Но, господа, ние не пасем трева и виждаме това разпродаване на общинска собственост и тази подигравка с хората. Не мога да си представя, ако това се бе случило с Вас, с г-да кметовете, с общинските съветници. Осем години от тогава, когато се взеха и изядоха парите от продадения ни имот и не мога да изразя голямото си възмущение. Не мога да си представя що за поведение, що за отношение към хората, имат ли някакво съзнание тези служители. Отношението към нас е колкото подигравателно, толкова и престъпно.
Христо Фурнаджиев
