По пътя на кримските татари в Полша
Но сега искам да разкажа за преживяното от мен по пътя на кримските татари. Когато Полша “изчезва” от картата на Европа и попада под руско владичество, кримските татари участват активно в завоевателните войни на Русия. Тогава в знак на признателност и благодарност руският император подарява на татарите полска територия на север от град Бялисток.
В посетеното от нас село татарин, ходжа в джамията, увлекателно разказва за преселването на татарите, за бита им, за правата на мъжа да притежава четири съпруги. В този момент есперантист-шегаджия допълва: “... и четири тъщи, разбира се”. С татарка от Украйна споделихме, ча татарите в бившия СССР са били считани за българи, докато лично Сталин насилствено наложил да бъдат считани за татари. И не случайно четири бивши републики на всеки четири години се събират на общ меджилис, обединени от прабългарския им произход.
Ходжата в качеството си на чичероне ни показа най-стария надгробен паметник с арабски надпис и с подчертана гордост ни заведе и до най-модерния паметник на големец, изработен изящно от черен мрамор и с надпис на... полски и арабски език. Татарският език е забравен...
Особено ревностно се поддържа експозицията от татарски юрти, пред които позираха с удоволствие есперантистите, правейки традиционните снимки. И аз, разбира се, не пропуснах да се снимам вън и вътре в една от юртите, както и пред съвременна дървена къщурка.
Доволни, поличили интересни познания за кримските татари, се отправяме с луксозните автобуси към Бялисток, където ни очакваха нови преживявания на вечерното конгресно мероприятие - концерт на нациите с участието и на сборния есперантски хор с диригент от Австралия, в който участвах и аз.
Иван Сергиев, есперантист