Хипотези за една икона в храма “Свети Георги” в Чепино

Публикувано на 02 Feb 2010 08:19

Над входа на църквата “Свети Великомъченик Георги” в квартал Чепино пише “Храм Св.в.м.Георги” се прострои 1894-1898 г., а се освети 1899 г. Изографиса се 1939-1948 г. Дърворезбата се направи 1961-1962 г., а мраморната облицовка се направи през 1970 г. През времето на: Кирил Патриарх Български, Пловдивския митрополит Варлаама и Свещеноиконом Димитър Мишев от тук”.
Това е църквата в нашия град с най-много дърворезба.
Всички икони на олтара са дарения от 1898-1899 г., като много от тях са дарения на българи от Белюво (Белово). Иконата на Исус вдясно на олтара е дарение от с. Варвара, а иконата на Исус на дверите на олтара е дарение от Сион Барон Гарабетов.
Причината да посетя църквата в Чепино бе въодушевлението на членовете на Сдружение “Суткя” - Ракитово. При тяхното идване в храма им направила впечатление иконата на “Св. великомъченик Димитър”, дарена от Александър Томов и Йорданка с дом и чада от с.Белюво през 1899 г. На нея освен светеца са изографисани църква, слънце, поляна и планини - образи, които не сме свикнали да виждаме по иконите.
Според членовете на “Суткя” тази икона като че ли дава основание да се смята, че тя кореспондира със запазен много далечен спомен за похристиянчването на тракийското племе беси, населявало нашия край.
За приемането на християнството от тракийското племе беси пише още Иречек, а по-късно и Димитър Цухлев. Според тях бесите, които заемали западните склонове на Родопите, били много диво и свирепо горско племе и постоянно безпокоили с нападенията си областите на Римската империя. За укротяването и притеглянето им към империята били предприети енергични мерки, за да се разсади между тях християнството. Тази мисия била възложена, по всяка вероятност, на Траянополския митрополит, който имал подчинени на себе си към III-VII в. единадесет епископии, от които някои принадлежали към планинските вътрешности - Родопите, отечеството на бесите.
За пръв проповедник, който утвърдил евангелското учение между бесите, се счита св. Никита, епископ Ремесиански, роден през 353 г. в град Ремесияна (Бяла Паланка) и починал на 24 юний 431 г. Според думите на блажения Иеронима той направил “щото звероподобните беси, които някога са принасяли в жертва хора, са заменили скърцането на зъбите и гнева си със сладката песен на Христа.”
Над буйните беси св. Никита, “приемникът на Петра”, е действал не само с образцовия си живот и с живото слово (проповедта), но и с литературните си знанияу като написал на прост и ясен език шест книги за вярата, няколко съчинения и песнопения. Като резултат от дейността му бесите станали “мирни и трудолюбиви; покорни на истиннаго Бога, между тях процъфнал християнския живот; непроходимите и обливани от кръв до това време Родопски планини, станали хранилище на монашески килии и манастири; дълбоките и високите пещери, където по-напред се утаявали зверовете и разбойниците, станали места за ангелски чинове и християнски подвижници. Чудно променение!” по думите на св. Павлин.
Това заякване на християнството било доказано, когато император Анастасий в 514 г. се опитал да разпространи евтихианството в империята, а бесите се явили най-върли защитници на православието, като го защитавали даже с оръжие в ръце.
Запазен ли е стар спомен опреди векове за приемането на християнството от бесите в иконата в църквата в Чепино? Това е една хипотеза, върху която си заслужава да се разсъждава и затова сме готови да публикуваме различни мнения.
Веска Божкова

Премиера и първи отзиви за новата книгата на Никола Делиев

29 Mar 2026 14:34

Никола Делиев представи своята шеста книга, свързана с историята на родния край и посветена на „Улиците и техните обитатели в Каменица по време на моето детство“. На 24 март в Наро...