НОВА КНИГА: Да се научим да мечтаем
Макар че в едноименното стихотворение той тъжно заявява:
Няма лястовица бяла на света,
щастие и здраве да ни носи тя,
надежда, мечта...
от много други творби лъха надежда. Надежда, че истината не е само илюзия, а извор на “обич, щастие, любов блажена”.
Гледайки света пред полуотворения прозорец, Илия е прозрял, че парите и богатството не носят щастие, а чистата съвест, доверието, приятелството и любовта между хората са истинските ценности. На тях той е посветил своите строфи, изстрадани в немощно тяло, но създадени от силен дух.
Неговата нежна душа страда по потъпканите цветя, от сълзите на любимата, от предаденото приятелство, но намира сили да възпее любовта и дружбата между сродните души и да разкаже на хората своите приказки “Пътник” и “Приказка”, които ги даряват с надежда.
На своята майка, която е до него в нерадостната му участ, авторът посвещава прекрасни думи.
Много мъка има в неговите стихове, защото те са преживени и физически, и духовно. Те са посланието към хората, които забързани в ежедневието, подменят ценностите на живота с материалното и не могат да разберат, че са погубили своята душа.
За всички нас - угрижени и недоволни, Илия отправя своята молба:
Дано на тях да кацне лястовица снежнобяла и здраве, щастие да донесе!
Дано, четейки неговите послания, да станем по-добри и да оценим всичко, което мислим, че е даденост, а за други хора е мечта.
Познавам Илия от преди повече от 30 години, когато като ученици бяхме на лятна бригада в Ракитово и неговата чаровна сестра Катето ни водеше на гости у тях. “Това е батко”, гордо казваше тя. Знам, че сега в далечна Аржентина, тя се гордее с неговите стихове и учи синовете си да мечтаят.
Да не преставаме да мечтаем и ние!
Невена Павлова