От Месопотамия до Велинград
За прожекцията във Велинград дойде режисьорът Стилиян Иванов заедно с оператора Мирослав Евдосиев, продуцента на филма Деян Неделчев и актьорите. Минути преди премиерата Стилият Иванов сподели за читателите на велинградския вестник “Темпо”:
- Как избрахте Велинград за премиерата новия си филм “Месопотамия - следи в пясъка”?
- Не е случайно. Фирма “Наджар Травел” на д-р Наджар и неговия брат са спонсори на филма. Те видяха филма в полуготов вариант като консултанти, хареса им много и предложиха премиерат да е тук, в хотел “Абир” във Велинград. Продуцентът Деян Неделчев взе това решение, още повече, че за повечето наши филми избираме премиерата да е извън София. Правим го, защото най-често по ред причини хората от България не могат да видят нищо от българските филмови продукции. Важна е и помощта на посолството на Сирия, благодарение на която получихме разрешение да снимаме уникални места. Помогна ни и “Мото Пфое”, без чийто ландроувър голяма част от снимките на труднодостъпни места нямаше как да станат.
- Защо насочихте интереса си към Месопотамия?
- Докато снимахме трилогията за Орфей (“Истината за Орфей”, “Траките”, “Музиката”), съпоставяхме културата на траките с културата на други народи и цивилизации. Сега снимаме нов филм за Анатолия в Турция - също кръстопът на различни народи. Всичко това ни доказа, че българите не трябва да страдаме от комплекса, че сме малък народ. В България идват да снимат какви ли не екипи и много чужденци разказват пред света за България. Ние също можем да разкажем на света за други цивилизации и култури, защото сме свързани с тях. В “Месопотамия - следи в пясъка” разкриваме, че името на Бога християнски води началото си 3000 г. преди Христа, преди евреите да запишат в своите книги за единния Бог. Днес единствено в Сирия може да се чуе арамейски - езика, на който се е молил Христос. Свързани сме с тези земи и не само заради религията.
- Построили сте филма като диалог между мъж и жена, разделени във времето от 5000 години - възможен ли е такъв диалог?
- Възможен е! Неща, за които са писали древните, са същите, към които се връщаме днес. Илюзия е, че човек е претърпял кой знае каква еволюция. Върху глинени плочки от преди 5000 г. четем, че идва края на царството, защото младите не изпълняват повелите на старите. Идеята на всичките ми филми е, че всеки от нас не е толкова различен не само от своите съвременници от другите части на света, но не е толкова различен и от предците си. Смятам, че сме едно цяло - това, което правим днес, ще има последици след време. Хората винаги са еднакви в усещанията си, мисленето ни е променено на ниво научни знания, но хората сме едно цяло. Човек е свързан с другия човек по чисто духовни принципи.
- Коя тема е голямата ви любов като режисьор?
- Голямата любов винаги е последният филм. Но първата ми голяма любов си остава филма, който снимах за Ванга преди 14 години. Наскоро бях завършил НАТФИЗ и ми се правеха развлекателни телевизионни програми. Но през 1996 г. гостувах на Ванга преди тя да почине. Тя пожела да направя филм за нея и ме насочи към документалните филми. Най-емоционална за мен си остава трилогията “За кучетата и хората”. Тя разказва за съдбата на бездомните кучета, но е повече за хората, отколкото за кучетата, защото в решаването на този проблем се отразяваме ние. По това как един човек се справя с един проблем се вижда що за човек е.
Откъси от “Месопотамия - следи в пясъка” най-нетърпеливите могат да видят по интернет-телевизията “Арт тв”.
Елена Баева