Възродената дружба “Родина”
Директорът на СОУ “Васил Левски” и родинец Емил Моллов откри срещата. Чл.кор. д-р Стоян Михайлов говори за необходимостта и значението на Дружба “Родина” и сподели, че в Борисовата градина в София е правилно да има и паметник на родинеца Камен Боляров (убит през 1949 г. и реабилитиран през 1986 г.), но къде е гробът му не се знае и до днес.
На срещата присъстваха Живко Сахатчиев, председател на Общински комитет “Васил Левски” в Якоруда, общинските съветници Екатерина Каферинова, Тома Пачалов и Венко Бозев. Кметът Иван Лебанов поздрави със 70-годишния юбилей на Дружба “Родина”, определи родинци като новите възрожденци, отдаде дължимото на Маньо Шарков и поздрави Георги Пашов и Костадин Ушев за книгата.
Поводът за издаването на книгата е фактът, че на 1 април 2010 г. се навършиха 70 години от създаването на клона на Дружба “Родина” в Чепинско. Организацията е създадена през далечната 1937 г. от интелигентни българи-мохамедани, желаещи приобщаване към сънародниците си с източноправославно вероизповедание, за преодоляване на погрешното и до днес, но наслоявано с векове смесване на религиозната с националната принадлежност, на религията с нацията. За родинци и за тяхното благородно и патриотично дело говори и фактът, че нашият химн “Мила Родино” първо е бил химн на Дружба “Родина”. Дружба “Родина” просъществува до 9 септември 1944 г., когато е обявена за фашистка, шовинистична и антинародна, а създателите и членовете й са подложени на неописуеми репресии само заради убеждението за българска принадлежност.
Нашият край е люлка на възродителното движение за национално осъзнаване на българите-мохамедани и началото е при Летописа на поп Методи Драгинов от с.Корово (дн. Драгиново) - доказателство през вековете, че българите-мохамедани са толкова българи, колкото и българите-християни. През 1880 г. дошлият като учител в Каменица Стойо Докумов пристъпва към дела, като посещава близките села и убеждава родителите българо-мохамедани да изпратят децата си да учат в каменското училище. По-късно с подкрепата на духовния и политически водител на чепинските българи поп Топорчо и на учителката Яна Грънчарска от Якоруда, възпитаничка на самоковското американско училище и специално подготвена за работа сред българите-мохамедани, се създава Българо-мохамеданско ученическо дружество “Просвета”. На 1 януари 1884 г. членовете на “Просвета” излизат с възвание към всички български писатели, учени и общественици да обърнат внимание, да окажат помощ и да дарят книги за библиотеката на дружеството. На 30 март 1940 г. в село Корово от Борис Кутрянски и Герасим Попов пред 30 души се учредява Дружба “Родина”. За председател е избран Мустафа (Маню) Шарков, подпредседател Мехмед Перчинков, съветник Мехмед Клинов. Драгиновци и велинградчани трябва да знаят за телеграмата от страница и половина, преведена на френски от мадам Кантарджиева и написана на латински от Антон Шнитер, която Маньо Шарков изпраща до Парижката мирна конференция през 1947 г., в която доказва, че тук живеят българи и помага много България да запази сегашните граници. А не, както е искал Чърчил, границата да минава на 35 км от Пловдив и днес ние да сме в Гърция. Телеграмата се пази в архивите на Френското външно министерство.
На 1 ноември 2009 г. в аулата на СУ “Св. Климент Охридски” родолюбиви българи, между които велинградчаните Георги Пашов, Костадин Ушев и Емил Молов възстановяват дружба “Родина”. Тъй като уставът й разрешава създаването на клонове по места, създават велинградския клон на родинци. Те ще предложат Герасим Попов и Маньо Шарков за обявяването им посмъртно за почетни граждани на Велинград, а на национално ниво ще бъде направено предложение за награждаването им с държавни награди.
Веска Божкова